На Бойко Борисов не се отказва. Репортерките прекрасно знаят това. Не можа да устои на височайшата му молба и шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той е доказал, че е  лоялен към благодетеля си – преди време Иван Костов, а сега премиерът-слънце. Защото е очевидно, че ако не бе благоразположението на сегашния министър-председател, Иван Иванов нямаше да се озове на този трънлив пост. Уж той и членовете на комисията бяха избрани „демократично“ от парламента, ала всеки се досеща на кого принадлежеше тежката дума.

   Много хора си задават въпроса какъв е смисълът да се отложи повишението на цената на тока с един месец, както помоли Борисов.  Но те не знаят колко „съчувства“ генералът на потърпевшите и как не може да спи напоследък нощем в търсене на най-безболезнения и най-ефективния начин да се изчистят дълговете на Националната електрическа компания. Освен това премиерът не е забравил протестите срещу повишението на цената на тока от февруари 2013-та година, станали причина той и правителството му да подадат оставка. Парен каша духа.

   Ето защо основна грижа на взелия си поука Борисов е да не допусне следващо безславно излизане от властта. Въпреки че с намесата си той доказа недвусмислено съмненията,  доколко въпросът с независимостта на комисията е решен. Днес в Народното събрание се състоя дебат, който трябваше да убеди гражданите, че е крайно време да бъдат взети спешни мерки. Но никой от управляващото мнозинство и сателитните партии като Реформаторския блок  и Патриотичния фронт не успяха да защитят тезата, че цената пак трябва да платят крайните потребители, а не толкова бизнесът. Нито един производител или търговец не би пропуснал да калкулира в крайната цена за пазара тежестта, която се опитват да му прехвърлят. От своя страна инфлацията пак ще продължи да се увеличава, въпреки изкусните умения на Националния статистически институт да смалява цифрите.

   Намеренията на този парламент, а и на премиера, са в скоро време пазарът на електроенергия у нас да бъде либерализиран. Онези, които помнят през какви периоди премина тази тенденция във всички сфери на икономиката и търговията, видяха и крайния резултат – монополизиране и поддържане на еднакво високи цени. Няма съмнение, че същата практика – за каквито и „справедливи“ методики, и принципи на ценообразуване да се говори сега, ще бъде въведена и в енергетиката. Нещо повече – тотално ще бъде копиран моделът, по който работи пазарът на горивата у нас – тук-там разлика с по няколко стотинки. А допускайки частните компании да оперират свободно, държавата ще се оттегли тотално от досадната в момента отговорност да регулира цените на електроенергията и водата. Тогава и без това беззащитните потребители, за които се мисли само на думи, ще станат още по-безсилни и по-безправни. Така че цената на тока е всъщност отложено посичане…