Днешният ден бе както винаги сив и дори скучен за дейността на Народното събрание, където иначе се водят истински пунически войни между управляващите от ГЕРБ и Обединени патриоти. Председателят на БСП Корнелия Нинова се усмихваше скептично, докато Мустафа Карадайъ – формалният лидер на ДПС, влезе неочаквано в ролята на римски трибун, който лееше крокодилски сълзи за съсипаната държава и нейните онеправдани граждани, като прицелът пак бяха националистите, накарали Бойко Борисов да заприлича на тях и да възприеме идеите им. Кандидатурите на тримата нови министри Петя Аврамова, Росен Желязков и Младен Маринов на регионалното, транспортното и вътрешното министерство бяха очаквано одобрени със 125 гласа „за“ и 88 „против“ от 231 присъствали депутати в пленарната зала.

   Така безлично щеше да си отиде и този публичен спектакъл, ако един природно надарен актьор в лицето на Младен Маринов не осуети пропадането на драматичното изкуство. Вече в кулоарите на парламента пред събраните там журналисти той направо се разплака, като заяви на смаяните слушатели, че бил лош баща /което вероятно е накарало бившия транспортен министър Ивайло Московски да се почувства изключително неудобно предвид трагедията със смъртта на четиригодишния му син на Боровец в инцидент с моторна шейна на 2-ри февруари тази година, управлявана от самия Московски/. Защото бившият главен секретар на МВР вместо да се грижел за спокойствието на собственото си семейство, мислел за добруването на стотици други семейства. Оставаше само Маринов да падне на колене и да поиска прошка от ощетените роднини. Може би по този театрален самодеен начин новият министър пожела да омилостиви не малкото противници на кандидатурата му, включително и президента Румен Радев, които наблягат на факта, че полицията е работила лошо докато главен секретар е бил разчувстваният нов министър, което означава, че тя едва ли ще работи по-добре и по-нататък, когато той ще бъде и нейният политически ръководител.

  Премиерът Бойко Борисов, който е в Залцбург, Австрия, за да участва в обсъждането на  излизането на Великобритания от Европейския съюз, както и проблемите с имигрантите, бе най-вече разтревожен от изявлението на Мустафа Карадайъ, че смяната на трима министри не решава проблема със загубата на доверие в правителството и то трябва незабавно да подаде оставка, като се проведат предсрочни парламентарни избори. Най-вероятно, за да се презастрахова за всеки случай, той е позвънил по телефона на своя "голем приятел" - американския посланик в София Ерик Рубин, защото той веднага отиде на среща в централата на ДПС не с кой да е, а с почетния председател Ахмед Доган и с председателя Мустафа Карадайъ. Освен снимката за спомен, на която и тримата се усмихват щастливо, бе публикувано и комюнике, в което се отбелязва, че са били обсъдени актуални политически въпроси, както и развитието на двустранните отношения. Участниците в срещата са изразили убеждението, че такива срещи са необходими и полезни. В тази официална информация не се споменава по чия инициатива се е състояла въпросната среща. На същия въпрос, зададен от водещия в БНТ Емил Кошлуков на събеседника му - депутата от ДПС Йордан Цонев, гостът се усмихна лукаво, изтъквайки изключителната значимост на неговата партия, която била пазителка на етническия мир у нас и съществен фактор на стабилността. Запазената марка на Доган и приближените му е те да играят ролята на балансьор и гарант на почти всяко управление, което естествено им осигурява политическо влияние и значителни доходи, дори когато са в опозиция. Флиртът, а и евентуален съюз между ДПС и БСП е кошмарът на Бойко Борисов, който не му позволява да спи спокойно нощем.

   Ето защо даже за лаика, непосветен в езика на дипломатическите преговори не е никак трудно да се досети какво точно е искал американския посланик от Ахмед Доган, който де юре управлява ДПС и по чие поръчение е отишъл спешно в централата на ДПС. Бойко Борисов вероятно веднага си е спомнил как на 22 март 2014-та година след срещата му в кафене "Марая" в Кърджали с тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан бе договорено падането на правителството на Пламен Орешарски, което тогава управляваше с мандата на БСП и ДПС и което след отеглянето на подкрепата от страна на ДПС подаде оставка на 23 юли същата година.А сегашният премиер иска да се задържи на всяка цена цял мандат и да преодолее комплекса, породен от предишните непълни два мандата. Уви, задкулисието, срещу което уж така принципно и последователно се борят сегашните управляващи, продължава да бъде основна характерна черта на това управление, за което партизаните и фанатиците твърдят, че то няма алтернатива.