Имало едно време - през социализма,един ватман,който бил божи дар за пътниците.Пускал им музика,разказвал им вицове /но не за Тодор Живков/ и бил галантен най-вече с младите мъже.Той се казвал Евгени Минчев.Тогава - при строгите тоталитарни условия на потискане на личността,всестранният му талант останал затворен в рамките на трамвая.Добре че дошъл победилият на 10 ноември 1989 година капитализъм,който с магическа пръчка превърнал ватмана в паркетен лъв.Всички светски салони се надпреварвали да го канят на коктейли и партита.Той дори открил увеселителна агенция и започнал да заработва тлъсти хонорари от участия,в които водел,пеел,рецитирал и омайвал предимно нежно-силната публика.Бързо набралата скорост жълта преса,намерила тук благодатна почва заради традионната склонност на българина към клюки и интриги,не минавала нито ден без елейната и мазна усмивка на човека с най-много обувки,вратовръзки и жигола в гардероба си.
    Когато този наш корифей още откачал преплетените жици над трамвая,Серго бил ученик в някогашната Украинска ССР.Държал се прилежно,бързо го произвели в комсомолец и той усвоил наизуст всички завети на Маркс,Ленин,Сталин,Брежнев,Горбачов.Към средата на деветдесетте години на миналия век той  завършил гимназия с отличие и се записал да учи история.Когато Жан Виденов паднал от власт през януари 1997 година,той вече бил взет под крилото на новия председател на БСП Георги Първанов и назначен да отговаря за международните връзки на партията.Така, както някога баща му - Димитър Станишев, завеждал същия сектор,само че в ЦК на БКП.Добрата орисница над люлката на бебето Серго продължавала да върши своята необикновена работа.Докторът по история станал бързо председател на БСП, а после  - още по-устремно и премиер на България през ранната есен на 2005 година.
    Ако не бе победил отново капитализмът, Серго щеше да се ожени за някоя рускиня и да стане млад професор по история в някой губернски град. Или щеше да се прибере като ерген в България,за да залюби някоя еманципирана нашенска Елена.Може би те щяха да са тогава младо семейство с двустайно жилище от контингента на ЦК на ДКМС.Той вероятно щеше да започне работа като преподавател в Института по марксизъм-ленинизъм към БАН,а после и в апарата на ЦК на БКП.Някой пак щеше да си спомни скоро за заслугите на баща му и издигането му  щеше да бъде само въпрос на време.
    Серго отлично разбира предимствата на старото-ново общество на "неограничените възможности".След като един ватман стана светски милионер,защо и един министър-председател да не стане ватман?Още повече на фона на рефрен от музиката в култовия сериал "На всеки километър"?Ето,ето... остарелият вече Серго /сегашният министър на културата Стефан Данаилов пак в ролята на майор Деянов/ настига трамвая и успява да се качи  в него,връщайки се не към миналото си,а към бъдещето и невинността си.Чрез идеите и сърцето... А на кормилото стои уверен и слънчево усмихнат "гениалният кормчия"- астралният близнак на Бат Серго - Сергей Дмитриевич Станишев.С идеи и сърце той води БСП към нейния 47-ми конгрес в не толкова краткия клип,който се върти за "лека нощ" по Българската национална телевизия.
    Имало едно време - през възродения капитализъм,един ватман,който не бил божи дар за пътниците в трамвая,наречен "България".Защото всички в него се молели той да не лети към пропастта...

Точно това си помислих,като гледах клипа.Със стария,раздрънкан трамвай-така прочетох-наште били на 50г!!!!-бавно,сигурно,полека вървим към...пропастта

Много добра статия !Браво! От Целия клип най-хубавото е че трамвая е празен .Малко ще са полетелите в пропастта.Добре че са малко с тези мечти и идеи.

Хубава приказка, ама за съжаление си е живата истина!

Много асоциации ми идват в главицата от този клип:

- Тримата от Запаса
- Трамвай Желание
- Първия Ватман на Републиката + СерГей
- Ние сме на всеки Километър

Но нещо не ми се връзват бившите идеали за равенство и братство,
с черния бандитски шлифер и мафиотската мутра на Ламбо ...

Иначе е добре, че в трамвая е останал само един червен фанатик.
Човек и добре да живее, умира, и друг НЕ идва на негово място

Но къде отива трамвая?!
Скри се в гората на шумкарите,
на шумкарите, още на мандраджиите,
на мандраджиите, още на бандитите,
на бандитите, още на мулти-милионерите

Дето са на всеки километър ...
оттук, та чак до "оня квартал" във Флорида ...
там при ненавистния класов враг ...
а ние тук живота си живеем

клипчето веднага ми стана любимо забавление. показах го на всички колеги. имаше някои от тях не подозираха съществуването му и реакциите бяха много атрактивни. от удар в челото (ха-ха) до коментари, че това е последният им гласоподавател с идеите и дръзновението. Определено събраха очите на обществеността, но извода, главният извод, според мен е, че това са последни признаци на жизненост и, че цялата тази идея, партия и начин на мислене ще си остане назад във времето и ще става само за смях занапред.

Страхотно!!!

От тая мафиотска мутра Ламбо какво друго да очакваш?Старите шумкарски навици от "Черните ангели" и "на всеки километър". Направиха го герой комунистите за тия партизански роли.Стана министър за заслугите си към партията в киното.

Благодаря ти Господи, че все още поддържаш българския дух и никакви йезуитски приказки и клипчета не могат да го заблудят!

На мен клипчето не ми хареса. Прекалено много носталгия по миналото.Нелепо е.И този одърпан пенсионер(поклон на възрастните хора) не е най- добрата илюстрация на бъдещето на България. Не мога да си представя Гордън Браун в подобен клип.

Страхотна статия...и актуална!

http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=257164

За мен клипа е тотална простотия на болни и изкуфели мозъци!Крайно време е да си останат само с мечтите!

Направо ми става жал... Това ли разбрахте от клипа???