Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 19:18 - РАДИО „ЕКСТАЗ“: 26 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Автор: lumy Категория: История   
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.04 14:47


    На този ден – 12 април 1995 година, сряда, точно в 19.00 часа от студиото в сградата на Регионалния център по стандартизация и метрология в квартал „Лозенец“ на Стара Загора прозвуча сигналът на второто частно радио в града на липите и поетите.

   Честта да открие програмата имах аз – водещият, Любомир Минков. Естествено аз бях толкова развълнуван, че едва намирах думите, с които да се обърна към слушателите, които точно в оня момент може би клоняха към една дузина, защото малцина знаеха за това събитие… Датата не бе избрана случайно, актът бе напълно символичен и съзнателно се търсеше паралел с излитането на първия човек в космоса – Юрий Гагарин.

   Ние тръгвахме в ефира като един своеобразен космически кораб в пътуване към неизвестното и изключителното. За нас „космосът“ представляваше ефирът, населен от хиляди незрими души, към които искахме да насочим искреността, спонтанността и съпричастността си. А това означаваше, че всеки слушател бе също толкова значим и скъп, колкото близък и верен приятел. Напълно закономерно девизът на радиото бе: „Радио „Екстаз“ – на слушателя другото „аз“.    Първата песен, прозвучала в още самотния ефир, бе “United” на Ital Joe&Marky Mark. Всъщност тя представляваше заглавието на цялостна програма за развитие на радиото в една генерална посока: единство, разбирателство, мир и любов.

   Всички предавания по-късно бяха подчинени на тази идея и целяха да въздействат върху аудиторията възможно най-благотворно и най-съзидателно. Човекът не биваше да остава сам, обезкуражен, наранен и отчаян. Той трябваше да се изправи отново, да повярва в себе си, да се усмихне и да почувства тържеството на живота. Негово величество слушателят присъстваше почти непрекъснато в 24-часовата програма, с изключение само на делничните дни преди обед от 8 до 12 часа, когато се излъчваше информационно-музикалният блок „Сезам, отвори се“. Водещите винаги търсеха неговата позиция, опипваха пулса на настроението му, насърчаваха го, шегуваха се с него и разбира се изпълняваха музикалното му желание.

   В радио „Екстаз“ нямаше никаква цензура. Водещите не бяха задължени да представят предварително написани текстове под формата на сценарий. Разчиташе се изцяло на импровизацията и дар словото, като една личност бе събирателен образ на водещия, музикалния редактор и звукорежисьора. За целта кандидатите, одобрени след конкурс, преминаваха тримесечен курс на обучение в изцяло реални условия, по време на който те се обучаваха да си служат умело и бързо със студийната техника, да говорят правилно пред микрофона и да изграждат собствен стил на водене. Така наречената „персонификация“ на предаванията, тоест отъждествяването  им с личността на водещия, в радио „Екстаз“ бе естествен и закономерен процес, който бележеше постижения, оценявани по достойнство от самите слушатели. Женските и мъжките гласове бяха на паритетен принцип: 50 към 50 процента. Всеки от водещите имаше възможност да изрази самия себе си, да покаже своята ценностна система и душевност. Талантът му се състоеше в това да увлече самите слушатели в светогледа си, да ги заинтригува, обогати и очарова. Стойността на водещия проличаваше пряко от динамиката на слушателските обаждания, от поривите на симпатия и привързаност, които даже понякога се превръщаха в истинска пристрастеност и обсебеност.

   Водещите в радио „Екстаз“ не бяха предварително доказани професионалисти. Мнозина от тях бяха ентусиасти, обладани от магията на ефира, които желаеха да сбъднат детската си мечта. Например някои бяха дори все още ученици като Деница Шивачева, Таня Костадинова и Младен Петков. Впоследствие и тримата станаха любимци на слушателите, а след години и отлични водещи в други медии. Димитър Върбанов, Боян Богданов, Иван Иванов, Диана Дончева, Велина Русчева, Николина Найденова, Теодора Балтова, Дима Митева – те също оставиха ярка и трепетна следа в сърцата на своите слушатели. И още две имена на чисти и светли личности, без чиято финансова подкрепа в самото начало радиото нямаше да бъде възможно: Димитър Трифонов и Вичо Алтънов… Който помни с чувство на признателност, той наистина живее!

   Стилът на радио „Екстаз“ бе уникален и нестандартен. Той искреше с остроумие, искреност и топлота. Това бе неповторима и непреходна любов, защото тя бе напълно споделена между водещите и слушателите. Нямаше игра. Нямаше хитроумие. Нямаше високомерие. До края на своето съществуване – 6-ти септември 2003-та година, радиото остана свободно и напълно независимо, чиято издръжка се осъществяваше единствено от рекламни постъпления. Никакви корпоративни или политически интереси не бяха отчитани и не бяха прокарвани в програмната политика, въпреки опитите това да бъде направено.

   Слизането от сцената стана без аплодисменти или благодарности. Но 26 години по-късно духът на „Екстаз“ е все така жив и магнетичен, както през онези 9 години на всеотдайно и затрогващо присъствие в ефира. Без зов за завръщане…




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lumy
Категория: Политика
Прочетен: 237117
Постинги: 121
Коментари: 252
Гласове: 395
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31