за болката неотразима,

изгаряла ме всеки ден.

Как жадно,вярно те очаквах

и как на всичко бях готов.

На интереса ти откликвах,

за да получа грам любов.

Как нямах воля за живот,

ако без тебе продължа,

как на балона без пилот,

с мен приликата ти дължа.

Как нямах име или същност,

изцяло се преливах в теб.

Отказах се дори от външност,

попаднах в смешния вертеп.

Да щракнеш ти със пръсти

и ето мигом щръквах аз.

Не бяха срещите ни гъсти,

изпадах в истински прехлас.

Деня,нощта си не скъпях,

горчилка да преглъщам.

От тебе милост не видях,

не исках да ти връщам.

Безжизнен вопъл роб ти бях,

търпях небивали обиди.

И в огъня си изгорях,

без никой да завиди.

Когато няма да ме има,

спомни си,мила,ти за мен.

За любовта неповторима,

за твоя фанатичен фен.