Осъден съм,но не на смърт,

по-лошо – на безлюбие.

Палача си очаквам твърд,

светкавично да ме убие.

Какво искаш повече от мен?

Взе ми изцяло и душата.

Е,хайде замахни,простен

да отлетя към небесата.

Пред теб съм паднал на колене.

Но също тъй си бях преди.

За гордост не намерих време.

Присъдата до края доведи.

Паричка да се справиш давам,

агонията  да прекъснеш.

С това те моля,задължавам,

сърцето ми сега да пръснеш.

Праха любовен разпръсни

в просторите на самотата.

Ти името ми зачеркни

от списъците на съдбата.