Заличи ми стъпките като снега,

                                                от мен дихание да не остане,

                                                в безкрайна белота ме превърни,

                                                та любовта несретна да престане.

                                                Ликът ми -  огледало, да се пръсне,

                                                на дребни,незначителни парченца,

                                                душата ми копнежна да възкръсне,

                                                чрез нови, жадни, жизнени листенца.

                                                Сърцето – огън, мигом да погасне

                                                 в дебрите на стихналата, тъжна страст,

                                                 върху сълзите пепел да израсне

                                                 да се затвори и  всяка болка-паст.

                                                 Като с магична гума мен изтрий -

                                                 къс хартия, пожълтяла от печал.

                                                 С целувки за последно ме покрий,

                                                 за раздялата ни да не ти е жал.