Никой няма да се блазни от плътта ти,

                                                времето житейско ще бъде на превал.

                                                На мъжете сенки ще идват във нощта ти,

                                                почувствай как неистово съм те желал.

                                                Лицето ти обгръщам нежно с топли длани,

                                                 душата си към ангел светъл устремявам.

                                                 Зарастват сякаш всички досегашни рани,

                                                 в мига на сливането с теб се възвисявам.

                                                 Среброто капе тихо, скръбно от косите,

                                                 електризирани от парещите ласки.

                                                 Отново блясъкът се връща във очите

                                                 и шампанско пием от старите си чашки.

                                                 Припламват страстни погледи неутолени,

                                                  гледат съучастно тайнствените свещи.

                                                  Предчувстват допира телата,  разделени

                                                  от  провалените от миналото срещи.

                                                  Но ето, че сега си пак разтворена във мен,

                                                  най-после моя – влюбена, намерена.

                                                  Ти на подарения от спомените ден,

                                                  любувай се,макар и неуверена…