Ще цъфне стайната ми роза

                                                  от нежността на другата жена.

                                                  Ще секне оскъдната ти доза,

                                                  ще спадне непосилната цена.

                                                  Ще блеснат просълзените очи

                                                  след зимното ти безразличие.

                                                  И  няма да сме на „кажи-речи”,

                                                  изстрадах моето отличие.

                                                  Не,не иска тя да ме изпусне,

                                                  в безкрайността ме е открила.

                                                  Печели, че може да допусне

                                                  сърцето,копняло за закрила.

                                                  На другата услуга направи,

                                                  не идвай даже и в съня ми.

                                                  За мен напълно, скоро  забрави,

                                                 не си мисли и за „домъчня ми”.

                                                 В плеядата от мъжки имена

                                                 над моето ти кръст не слагай.

                                                 Щастливите ни, бурни времена

                                                 със присмех ти не поругавай.

                                                 За стайната ми роза питаш

                                                 дали й трябва слънце,топлина.

                                                 Някога дали ще го изпиташ…

                                                 любов да даваш, огън,светлина.