Днес да не би да съм свободен?

                                                 Да, моля -  мъж на повикване.

                                                 И жестът ти е благороден,

                                                 но прилича на умилкване.

                                                 

                                                 О, явно другият почива,

                                                 дошъл е редкият ми шанс.

                                                 Излишната си страст игрива,

                                                 ще ми предоставиш ти в аванс.

                                                

                                                 Как жадно,болно съм ти липсвал,

                                                 как допирът те е изгарял,

                                                 копнежът как те е пресъхвал,

                                                 дори за външен свят затварял.

                                                

                                                 Такива клетви произнасяш,

                                                 без видим трепет по лицето.

                                                 Неверието не понасяш,

                                                 все споменаваш за сърцето.

 

                                                 Наивникът седи отсреща,

                                                 изгубил сякаш ум и слово.

                                                 Ах, клетият се не досеща

                                                 за прошката си наготово.

 

                                                 И както винаги я имаш,

                                                 и както винаги сияеш.

                                                 Ти отреденото си взимаш,

                                                 без даже да се колебаеш.

 

                                                 Уверена си във властта си,

                                                 добре познаваш верността ми.

                                                 Дозираш точно нежността си,

                                                 да не прегрее любовта ми.

 

                                                 Тъга ли тежка те измъчва?

                                                 Едва успяваш да я скриваш.

                                                 Дилема се от теб излъчва.

                                                 От нея видимо се сриваш.

                                                
                                                 Разбирам, другият е женен.

                                                 Прозира в теб объркване.

                                                 От тази мисъл съм осенен,

                                     че жена си на повикване.

Люми, стила на стихотворението е по-различен от другите ти стихотворения!По-закачливо, с чувство за хумор, изтънчено-иронично и много проникновено!Защо не поместиш в блога си нови стихове? Имаш прекрасно чувство за ритъм и поезия! Любовната ти лирика е завладяваща! Може би има много твои почитатели, които биха се зарадвали да прочетат още стихове на любовна тематика! Любовта е непреходна тема, както и общочовешките ценности, и взаимоотношения! Талантлив си, Люми! :)