Празнуваш днес рождения си ден,

                                             надявам се със радост, не с тъга.

                                             От тебе бил съм силно вдъхновен,

                                             забравял съм живота и света.

                                              Поднасял съм целувки и цветя,

                                              щастлив, горещ и нежен вечерта.

                                              Сега обаче няма да звъня,

                                              защото ти сама реши така.

                                              Ще вдигна мислено наздравица,

                                              ще те погаля скришом със  ръка.

                                              Ще те жадувам пак в просъница,

                                              магичните слова  ще изрека.

                                              От тях искреше нашата любов -

                                              сияеща, бленуваща звезда.

                                              Благословен, безсмъртен, вихрен зов,

                                              няма да умреш в безкрайността!

                                               Догаря споменът,  самотна свещ,

                                               с отблясъците тъжни на страстта.

                                               От преживяната съдба по-вещ,

                                               навлизам в лоното на мъдростта.

                                               На поздравления не се скъпя,

                                               за теб – по златоносната река.

                                               Сега обаче няма да звъня,

                                               защото ти сама реши така.