Прочетен: 2132 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2011 22:23
За какво ми е такава любов,
епизодична, нервна и скрита.
Аз търся напразно нежния зов,
от който ти явно си сита.
Няма и ритъм в унилия глас,
с усилие капка внимание…
Вече не отделяш даже и час,
прояви добро възпитание!
Разбира се, ти пак ще отричаш,
все тази моя пуста невяра.
Силно както преди ме обичаш,
намаляваш критичната пара.
И от скука блуждаят очите,
в които без дъх се преливам.
Пак наивно насилвам мечтите,
защо себе си в теб преоткривам?
В отломки цветове припознавам,
с лека ръка не руша идеал.
На раздяла не се уповавам,
жертвата ми кой ли би разбрал.
Затова ще остана до края
твоят роб доброволен на чара.
И ада предпочел вместо рая,
ще буксувам на същата гара.
Първата - толкова чиста!
Голямата - толкова страстна!
Последната - събрала в себе си чистотата на първата , страстта на голямата и онова което мислиш ,че е за последно- последно желание на осъден на смърт или последно причастие на умиращ...
Момент, може би пропускаме единствената, вечната , вселенската......
