Дъх на лято и на цъфнали липи,

                                         разтопено злато от небето пада.

                                         Под нозете пламнала земя кипи,

                                         любовта ни се разгаря като клада.

                                         

                                          А рекичката припевно ромоли,

                                          наоколо се стрелкат сини кончета.

                                          Щом към мен душата ти се устреми,

                                          целувка щедро даваш ми  на токчета.

 

                                          И ангелогласен птичи съпровод

                                          ни спира често като омагьосани.

                                          Искрящ, сияен, импровизиран свод

                                          над нас разстилат храстите кръстосани.

 

                                          

                                          Очи в очи сме впили ненаситно,

                                          притиснати преливаме в зеленото.

                                          Изглеждаме скандално, колоритно,

                                          презрели рамките на разрешеното.

                                            

                                           О, как бленуваме благословия

                                           от този рай самотен, изоставен!

                                           Ще бъде лека всяка орисия,

                                           щом влюбен си и сякаш богоравен!

Хубаво стихотворение, романтично и оптимистично

за искрената и великодушна оценка!

Badi blagosloven........

strahotno stihotvorenie.plod na vaobrajenie, kopneji i me4ti li e ili otrazqva realen moment? ako e taka, majete mogat da badat i romanti4nii, osven prakti4ni.:)