Човек се ражда с нейния печат.
Тя в люлката приспива го гальовно.
И той осъден е на вечен кръговрат
по пътя с нея да върви съдбовно.

Не се разделя с него тя дори за миг.
Ревниво пази го от посегателства.
При всеки негов непосилен вик
се впуска яростно да покровителства.

Следи го зорко, даже видимо ревниво
да не направи крачка някъде встрани.
Не го обича временно и колебливо
и мисли само как да не го нарани.

За него свят създава чуден, специален,
без уродлива и отблъскваща реалност.
И той израства сигурен, надъхан, уникален,
Уверен в своята неповторима гениалност.

За името му свято тя работи предано,
успехите му непрестанно да множи.
Като дете обичано, отлично гледано,
се радва той възхода свой да продължи.

И тъй остават те до края неразделни.
Илюзията не познава сетен, смъртен час.
Възможности тя има силни, безпределни,
за да възкръсне триумфално пак във нас.