Живял някога един любознателен и неуморим астроном.Той се стремял да проникне в тайните на галактиката.  Непрекъснато стоял пред огромния телескоп на тавана на дома, когото той обитавал вече трето поколение. Дядо му бил обикновен рибар, който продавал улова си на градското  тържище на самия морски бряг. Баща му станал юнга още на 14 години и до 23-та си година, когато се оженил за майка му, кръстосвал нашир и надлъж необятната водна шир. Съпругата му била свенлива и тиха женица, чийто глас се чувал само,когато отговаряла на поздрава му с "Добре дошли,господине!".
   Синът се родил точно в полунощ при ясно небе,на което светела нежно само една звезда с очертанията на телескоп. Именно този знаменателен факт накарал родителите на момчето да му подарят такъв рядък за времето си инструмент. То било необичайно будно и схватливо, което удивлявало учителите му. Всички му предричали бляскаво бъдеще и голямо издигане в обществото. Но крехкият,замечтан юноша с искрящи като звезди очи отправял поглед все към нощното небе, сякаш търсел стар познайник.
   Така изминали години. Младежът завършил университет с отличие и получил покана дори от папския викарий да му стане секретар. Той приел с благодарност. Но сутрин се явявал пред божия наместник с подути от недоспиване очи. Първоначално викарият отдавал този факт на младостта, мислейки че неговият питомец се весели в някое нощно заведение с приятели. Но после видял колко трайно и сякаш напълно присъщо е станало това състояние за младия човек. Той му държал блага,но все пак напътствена реч за призванието и отговорностите на всеки човек. Младежът мълчал и се изчервявал, без да промълви дума. Как можел да признае,че всяка нощ прекарва пред своя телескоп в трепетно очакване на отдавна бленувана среща? Това било грях! После поискал прошка за поведението си, благодарил на викария за добротата и застъпничеството му, целунал му просълзен ръка.
   Оттогава вече никой не го видял в обществото.Едни мълвели,че го обсебил лош дух. Други - че е полудял от толкова учене. А трети просто допускали,че е чудак и гледали да нямат вземане-даване с него. Възпълна, бъбрива леля със страст към годяванията му намерила меланхолично, саможиво момиче от много богато семейство, което се страхувало дори от сянката си. Ала зестрата й от 40 хиляди златни дуката била достатъчна за охолен, безгрижен живот. Венчал ги семейният духовен наставник - отче с омазнена и протрита калимавка, което било известно със слабостта си към чашката. Когато то четяло провлачено и монотонно от прокъсаната, овехтяла от употреба библия, един лист се откъснал внезапно и политнал право към голямата свещ на олтара. Малкото присъстващи сметнали това събитие като лоша поличба. Булката се разплакала и се скрила зад покрова на Света Богородица, сякаш търсейки закрила от предстоящето нещастие.
   Нароили се не само слугите,но и децата. Никой обаче не можел да каже колко пъти съпрузите са споделяли брачното ложе извън задълженията за създаване на поколение. Всеки от тях живеел в собствен свят, предоволен от времето за себевглъбяване и самота.Стопанството с прилежащите към него обширни, плодородни земи не само изхранвало всички,ами и носело допълнителни печалби. Тъстът - опитен и предприемчив търговец на зърно и кожи, назначил честен и способен управител, който умножавал парите. Всичко това обаче не вълнувало мъжа, чието любимо място било покрива на къщата.
   Веднъж,сред сиянието на многобройните звезди,той забелязал лицето на жена. То му се усмихвало,сякаш го приканвало ласкаво да отиде при нея. Отначало на него му се сторило,че му се привижда. Но,колкото повече наблюдавал появилото се изображение на небето, толкова по-реално и по-пленително му се струвало то. Така неусетно астрономът се влюбил дотам силно, че вече почти не се откъсвал от телескопа. И дори започнал да спи около него,облъкатен само на едната си ръка. Той не искал да пропилява времето, през което можел да се наслаждава на небесната си любима. Постепенно мъжът започнал да става толкова нетленнен от копнеж, че засиял с блясъка на истинска звезда.
   Един ден,когато децата му го потърсили на тавана,те не открили никаква следа от баща си. Едно от тях обаче погледнало през тъгуващия телескоп и с учудване съзряло две звезди, потънали в неутолима, затрогваща прегръдка. Едната звезда наподобявала прекрасна, омайна жена, а другата - изчезналия астроном.

Красиво!Дали ако пусна астронома да се върне при семейството си ще загасна?

Така поне ще разберете колко държите на семейството си. Но... изглежда май е по-добре да не ставате астроном.

Каква красива илюзия

Много е красиво и доказва,че когато някой се стреми да постигне нещо и вярва него то рано или късно се получава.

Много тъжно и затрогващо...Неистов копнеж по недостижима мечта..Несподелена и силна любов, устремена към сияйна във висините "звезда"..Любви, все возрастьi покорньiе!