Неизчерпаем е народностният епос. Той притежава удивителната способност да възпроизвежда легенди и митове за чудодейното спасение. Обикновено, централно място в тях играят боговете и героите. И едните, и другите са измислени, само че от хорското въображение. Много е прав скандинавският философ Сьорен Киркегор, който твърди, че страхът е основният регулатор на човешкото поведение. Истинността на думите му се потвърди  и от току-що отминалите избори на депутати за 41-вия парламент на Република България, които се състояха на 5 юли 2009 година, неделя. В стремежа си да накарат гласоподавателите да излязат от хралупите си, партийните лидери от всички цветове се надпреварваха да плашат българите с турците и циганите или турците и циганите - с българите. Това доведе до сравнително мощната изборна вълна, на чийто гребен се появи на бял кон капитан Бойко войвода.
   Именно с неговата личност от известно време насам народът свързва копнежите си за възмездие и справедливост. Той да спре "циганизацията и турцизацията", той да накаже "чорбаджиите-изедници", масата от които са партийни кадровици или почти несменяеми депутати. Не толкова намеренията за ефикасна антикризисна програма, колкото многократно декларираната решимост за борба с организираната престъпност и тоталната корупция, превърнаха капитан Бойко войвода в освободителя от социалните поробители. Той не остави на Волен Сидеров и на Яне Янев преимуществото да разиграват етническата карта и също се постара да насочи острието на предизборните си изявления и речи в отявлена антидепесе насока. Разбира се, за развитието на тази фабула твърде много допринесе и самият лидер на движението Ахмед Доган, който навсякъде просвещаваше своите слушатели колко всесилни са управленските му възможности. Така че пред урните този път застанаха повече българи, за да кажат на Доган, че той е прекалил. От друга страна, вторият не по-маловажен трус, довел до тази масовост бе провалилата се икономическа и социална политика на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС и особено спрените европейски фондове, заради липсата на прозрачност в усвояването на парите и ефективност на съдебната система.
   И така, новият герой е събирателен образ на две легендарни фигури, изразители на въжделенията за защита и освобождение на потиснатите: Крали Марко и Робин Худ. От генерала ще се очаква да бъде хем "национално отговорен политик", хем "гръмовержец на правдата". А това вече е буря в чаша вода. Ако Борисов желае не само да се справи с макроикономическите параметри на управлението, а и да положи началото на професионализма, компетентността и отговорността в него, той би трябвало да започне с възстановяването на морала във всички сфери на живота. Генералът обеща "възмездие" още в нощта след изборите. Но голият акт на някакво частично удовлетворение, когато публично ще бъдат издърпани няколко чифта уши, едва ли ще доведе до окончателно утоляване на страстите, раздухвани с нечестни сделки вече 20 години.
   Все още е твърде слаба представата за хората, с които се е обградил столичният кмет. Предлолага се само, че не малко от тях ще бъдат включени и на различни постове в новото правителство, като например Йорданка Фандъкова. Съмнителни обаче са принципите, по които бяха подбрани кандидатите за депутати на ГЕРБ в този парламент. По места има редица недоволства по повод изстрелването в политическа орбита на хора, чиято единствена заслуга е, че имат някой милион в зелено или пък че са деца на бивши номенклатурни кадри на БКП, забогатели от протежиране или партийно съратничество. Дори и лансираната теза за "свежестта и младостта" на новия кадрови подбор не издържа на критиките за превес на корпоративния интерес. Как иначе да се обясни фактът, че водач на мажоритарната листа на ГЕРБ в Стара Загора например се оказа Иван Колев, син на Дечко Колев,един от най-богатите "кадруващи приватизатори" след 1990 година в града на липите?
   Ето защо, вълната, която издигна капитан Бойко войвода на върха, може да се спусне с устрем и трясък към дъното на политическия провал, ако той не превърне партията си в умален образец на гражданско общество. Големият успех на ГЕРБ бе предопределен по-скоро от вълната на свръхочакванията, отколкото от реализма и прагматизма на избирателите. Мнозина от тях едва ли знаят дори два абзаца от програмата за управление на новата партия.. И ако скоро след като вече бъде премиер, генералът започне да обяснява колко е трудно и невъзможно да реши даден проблем в духа на прозрачността и справедливостта,след като ще има мнозинство със "Синята коалиция", то той рискува да стигне дъното, далеч преди толеранса на търпимост от 100 дни.
   Както показва трагическата поука от Библията, пътят от "осанна" до "разпни го" е твърде кратък. Тепърва предстои да видим, дали Бойко Борисов ще съумее да избегне Голготата на свръхочакванията.
  

Много ги разбираш тези политически игри Другарю Луми, сякаш си се обучавал в някой свободен университет!!! Все си вещ по всички дела, все си на всяко гърне меродия.......

си личи, че ми пише познат "доброжелател". Ако не ти харесва какво съм написал тук, никой не ти къса ръкава да ходиш по хилядите блогове тук и да тормозиш злобата си.