Точно в 10 часа на 14 юли 2009 година, вторник, по установена традиция професор Андрей Пантев от “Коалиция за България” поздрави новоизбраните 240 депутати в качеството си на най-възрастния от тях. Така бе открито 41-вото Народно събрание. Професорът се постара да придаде по-голяма тържественост на този акт с прочувствена реч за историческите успехи и провали в политическия живот, като призова за съгласие и единство в името на добруването на нацията. Той утеши загубилите на последните избори с напомнянето, че понякога поражението те прави по-силен, отколкото победата.

   Повлиян от тази патетична реторика бе и председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, за когото следващото управление означава откриване на „нова страница в историята”, както и създаване на нов, по-справедлив ред в държавата. Това бе по-благозвучна редакция на предизборното обещание за възмездие, с което  герберите спечелиха 116 депутатски места – почти пълно мнозинство.

   Непосредствено пред първите банки на стол седеше патриарх Максим, подпрян на своя апостолски жезъл. А горе на трибуните, освен дипломати и гости, седяха не толкова близо един до друг президентът Георги Първанов и столичният кмет Бойко Борисов. Човекът, заради когото отидоха да гласуват над 50 процента от избирателите, гледаше с почти непроницаема физиономия към говорещите. И само отвреме-навреме с някоя случайно пробягнала по лицето му гримаса показваше отношение към изреченото. Например, когато Лютви Местан от ДПС спомена за реваншизъм, генералът заклати глава.

   А когато започна да говори неговият любимец Сергей Станишев, в очите му затанцуваха присмехулни пламъчета. Никой не разбра защо в този бележит ден на нов конституционен период Бойко Борисов не произнесе няколко думи на благодарност към избирателите, очертавайки основните жалони на своята политика през дадения му четиригодишен мандат на управление. Отново негов говорител бе „формалният” лидер, а Бойко показа, че има намерение да остане и за в бъдеще „неформален”, както апропо постъпваше Симеон Втори. По лидерски статус ГЕРБ много напомня НДСВ. И тепърва ще се види дали се различава от нея по принципи и дух на политиката. Но като че ли в тази „неприкосновеност на особата” е заложена бомба със закъснител. Защото – както стана ясно от последните години, така личността се отдалечава не само от хората, но и от реалността. Дано бъдещето не потвърди това странично впечатление!

   Любезния тон, както винаги, наруши Волен Сидеров, който заяви, че политиката е сурова работа и народните представители не трябва да се гушкат и целуват, особено когато между тях има сериозни различия и противоречия. Той се възмути, че Сергей Станишев още не си е посипал главата с пепел и че от тройната коалиция никой не е поискал прошка от избирателите. И насочи пламнал от омраза поглед към седящия на първата банка Ахмед Доган, който раздавал парчетата от тортата на властта. И чиято арогантност и корумпираност заслужавали прокурорското внимание.

   Сидеров повтори отново обичайните квалификации по адрес на ДПС – антибългарска, етническа и противоконституционна партия, пета колона на Турция. Не бе пощаден и президентът. Защо той не слязъл долу да обясни срамното си сътрудничество с ДПС, като връчил мандат на тази партия за съставянето на предишното правителство? Позадрямалият от преклонната възраст патриарх Максим се пооживи на стола си, чувайки искането на не само верния патриот, но и заклетия християнин Сидеров, да бъдат възстановени всички имоти на Българската православна църква, отнети след 9 септември 1944 година.

   Той размахваше постоянно подготвени от „Атака” законопроекти: за признаването на геноцида на българския народ от 1396 до 2009 година, за признаването на арменския геноцид през 1913 година, за обезщетяването на българите от Одринска Тракия, за забрана на новините на турски език по БНТ, за създаването на Временна парламентарна комисия, която да разследва съмнителни сделки и незаконни актове на тройната коалиция и така нататък. Само при тези условия – спазването на българския национален интерес, така както го разбира Волен Сидеров, партия „Атака” щяла да подкрепя политиката на новото правителство.

   По време на тази високопарна реч, телевизионният оператор не показа нито веднъж в кадър лицето на Бойко Борисов. Но е ясно, че ако желае да управлява в дух на политическо съгласие и европейска изисканост, той ще трябва да неутрализира по някакъв начин изявленията и действията на ултранационалиста Сидеров. Иначе рискува не само етническото напрежение, а и добрите отношения с Турция.„Вържи попа, та да е мирно селото”, гласи народната поговорка. Пък може хапливият и агресивен ямболия да се окаже не чак толкова неудобен на новия властник? Напротив – той спокойно би могъл да го използва като противовес на силния лидер на ДПС Ахмед Доган.

   Яне Янев от „Ред, законности справедливост” заяви, че банкрутирала държава не се поправя и според него трябва да бъдат положени изцяло нови основи. За целта е нужно  да се приеме друга конституция, която да ликвидира лукановия мафиотски модел. Той призова народните представители скоро да се саморазпуснат и да свикат избори за Велико народно събрание. „Човекът с папките” напомни, че ако се тръгне по пътя на конформизма и компромисите, а не се получи възмездието, което хилядите обезправени избиратели в България очакват, новото правителство не би могло да се радва на широка подкрепа. Но дали присъстващите не правеха големи усилия да изслушат един утопист?

   През 2001 година 39-тото Народно събрание започна своята работа с красиви декларации за прозрачност и справедливост на управлението, за незабавен и траен просперитет, основан на качествата, заслугите и трудолюбието. Тогава Огнян Герджиков прочете „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. И сега едва ли има българин, който да не се вълнува от въпроса каква стълба ще бъде 41-вото  Народно събрание – за качване нагоре или за слизане надолу?