Сбъдна се детската мечта на Божидар Димитров. Може би в сънищата си оттогава той пак е виждал генерал на бял кон. Но не легендарния руснак Скобелев. А човек, който се катери по пожарникарска стълба и го вика след себе си нагоре. Бойко Борисов… Днес той е всесилният в България. И може да протрива вълшебната лампа за когото си пожелае. Без значение кой какъв е бил. Важи само максимата: „Той ще бъде това, което аз кажа!”.
И ето, че рече повелителят на овците, пробудили се на 5 юли като лъвове: „Божидар ще бъде министър!”. Да, наистина някакъв забранителен текст против бившите агенти на Държавна сигурност попречи на неговия любимец да смени на поста Стефан Данаилов или да стане председател на културната комисия към парламента. Но Бойко Борисов е като източен магьосник, който може да извади от всеки свой ръкав печеливша карта. Стои той като стоманен колос зад своя приятел и кара цялата страна да се възхищава от подобна преданост. Готов е дори да отиде на предсрочни парламентарни избори, ако някой се опита да оспори решението му.
А уж Бойко Борисов прокламира НОВ МОРАЛ. Още преди изборите той каза, че имал право на една грешка с избора на Божидар Димитров. Да речем, че можем да си затворим очите за това изключение от правилото. Но тук не става дума за дребнавост или лична антипатия. А за РАВЕНСТВО НА ВСИЧКИ ПРЕД ЗАКОНА. Как генералът смята да превърне в норма безупречното поведение на останалите, след като допуска заобикаляне на вече прието становище? Какво ще бъде доверието в него самия като министър-председател? И защо се жертва по този самоубийствен начин в името на човек, чиято съвест далеч не е чиста?
Вече е ясно като бял ден користолюбието, с което историкът се отнася към най-успелия пожарникар в света, издигнал се до поста премиер. Защото ако Божидар Димитров ценеше своя приятел, той не би заложил още в самото начало мина в общественото доверие към него. Би отеглил кандидатурата си за министър на българите в чужбина, макар и без портфейл и кабинет. Но той предпочита да подсилва общественото напрежение и да демонстрира непоколебимост. Например, с отявлена ирония професорът отвърна на журналистически въпрос, че изглежда е трябвало да бъде агент на чужди разузнавания, за да няма сега проблеми.
Божидар Димитров има истинска обратна захапка. Държи се за поста на министър и не пуска, каквото и да става. Той знае, че Бойко не би го помолил. А пък Бойко не го увещава, защото разбира, че детската мечта на професора е да стане министър. Напук на всичко и всички. Нима това няма да бъде безпардонен успех?!
