Гъста и бяла коса, чиито кичури непокорно стърчат като стражи на ниското, набръчкано чело. Очи, които гледат сърдито-втренчено и всеки миг ще започнат да изпускат огън. Устни, застинали като стомана, независимо от гримасата на бледото лице. Брадичка, която танцува сякаш валс, особено когато изразява гняв. Черният цвят на традиционното кожено яке с леко повдигната яка подчертава мрачния и заплашителен вид на човека, чиято основна цел е да треперят пред него предателите на отечеството.

   Довчера фалцетният му глас прегракваше от викове пред микрофона на площадите и в читалищните зали. Разобличителят на тройната коалиция и политическата мафия възбуждаше аудиторията от предимно побелели глави като напомняше за идеалите от младостта им: справедливост, възмездие, революция, съд, затвор, че дори и национализация. Грейналите от надежда слушатели се разотиваха по домовете си с убеждението, че се е появил най-сетне чистият и святият политик на България. Той милее за нейните съдбини и иска властта, за да намаже с благотворен мехлем душите на онеправданите. Така се роди – от самия себе си, «новият Левски»: ВОЛЕН СИДЕРОВ.

    Острият му и безпардонен тон на общуване стана запазена марка на младата партия «Атака». Почти нямаше публична проява на нейни членове и симпатизанти, която да не завърши с някое сбиване. В мистериозна мъгла остана забулен и инцидентът на автомагистрала «Тракия», в който син и баща, превозвали своя дядо-баща, уж били засекли колата на Волен. После той, благодарение на добрата стара госпожа – пропагандата, успя като Георги Димитров на Лайпцигския процес да стане от обвиняем обвинител. Тогава дори приятелката му Капка заяви, че авторите на скалъпеното дело били убийци, защото заради психическия тормоз тя загубила детето на вожда.

   Едва ли имаше журналист, който да не се притеснява, че ще интервюира Сидеров. Защото самият лидер на «Атака» е дългогодишен журналист и е изключително чувствителен към внушенията. Още се помни петъчното издание на «Панорама» по БНТ, в което дори и изключително хрисимият Бойко Василев не успя да удържи ямболския патриот,  разярен от реплика на опонент. А ако пък – не дай си боже, пред него застане някой по-млад журналист /което си е кръвна обида за ранга му/, бившият главен редактор на вестник «Демокрация» едва ли ще пропусне да подхвърли язвително: «Първо се научете да...». Типичен психологически подход на «лошото момче», което иска още от самото начало да смае и обърка противника си. Да, защото не раздава ангелски усмивки и не печели благоразположение с благост. С една дума, опърничав и труден човек. Не случайно около него се събраха толкова много ласкатели. Едни той издигаше, други низвергваше. Нещо като «величество» в демократични условия...

    Минаха обаче парламентарните избори на 5 юли, след които «Атака» се оказа четвърта политическа сила. Веднага заглъхнаха нападките към победителя Бойко Борисов. Дори и Слави Бинев, който в хода на предизборната кампания за кмет на София показа публично как пука «балона Бойко Борисов» не отрони повече нито една думичка. А Волен заяви безусловната си подкрепа на новото правителство. Цената на тази «безусловност» трябва да е много висока, за да се преобрази така неузнаваемо. Разбира се, обществото едва ли ще научи какво точно са се договорили «на четири очи» с Борисов. В крайна сметка, и децата от детската градина знаят поговорката: «Няма безплатен обяд».

    Но и с невъоръжено око се вижда, че на довчерашния неумолим разобличител на турцизацията и циганизацията, корупцията и некадърното управление, му се услажда съвместното ръководство на държавата. Това означава мълчание. А то е злато, нали? Пък нека всяка вечер от екрана на телевизия «Скат» най-ревностните членове на «Атака» питат: «Къде е Волен?Защо той не излезе да каже нищо за арестуваната в македония българка Спаска Митрова?». Не, Волен сега е друг – отговорен, сериозен, мъдър...Банкрутиралият кораб на страната трябва да бъде воден към сияйни брегове. А и защо Волен да се хаби повече? Най-важните му лични цели са постигнати. Мечтите са даже преизпълнени.

    Първо. Вече всеки се съобразява с партия «Атака» и нейния пожизнен лидер.

    Второ. «Атака» участва в най-важните парламентарни комисии и дори оглавява някои от тях.

    Трето. Партията е трайно втъкана и в местните структури на властта с достатъчно на брой общински съветници и заместник-кметове.

    Четвърто. Димитър Стоянов /завареният син/, първи-заместник-председател на партията, е евродепутат с месечна заплата 8 000 евро плюс екстрите.

    Пето. Капка – съпругата, е главен редактор на вече достатъчно добре обезпечения вестник «Атака», орган на партията.

    Шесто... ще дописва по-нататък Бойко Борисов с отплатата си за политическата вярност на довчерашния си опонент.

    В омайната и нежна прегръдка на властта омеква и най-закоравелият войн. Ето защо укротяването на Волен Сидеров, който доскоро изглеждаше толкова опърничав, не бе никак трудно.

Колкото и да се пише, Волен успя да постигне най- голямата си цел, лична и на неговата партия, а тя беше ДПС извън властта. Когато един политически лидер постига основната си цел мисля, че той е успял. Съвсем друг е въпросът вече, доколко това има някакъв смисъл. А нима анти ДПС говоренето не бе изкопирано и от ГЕРБ и от РЗС. Та нали именно Сидеров зададе този тон. Аз разбирам донякъде критиките насочени към Сидеров, ама уви на фона на останалата ни "политическа класа", той си е направо рицар на честността. Да, и аз не искам да бъде така, и на мен това не ми харесва, но пред фактите няма как да застанем. Направи партия, издържа цял мандат под огромен натиск за всякакви диверсии, успя да изчисти партията от агентурата, вкарана предварително, още при зараждането на тази партия, успя да влезе и за втори мандат. Няма как, да му се отрекат тези успехи. А договорки с Борисов, това звучи смешно, но защо пък може би е договорил спокойни шест месеца, при условие, че бъдат изпълнени още точки от онзи списък, може скоро новините на турски да паднат, може да се махне двойното гражданство и т.н и т.н. Нищо лично, но е малко необективен този постинг. Поздрави. Мога цял пост да напиша, но не си заслужава.

придържал съм се изцяло към фактите, пред които и боговете мълчат, както е добре известно. Що се отнася до ДПС извън властта, това се дължи на избирателите, които този път гласуваха масово, сиреч наказателно. "Рицарят на честността", както ти се изразяваш, не стои в ъгъла от властови съображения. Той продължава да воюва, което не забелязваме при Сидеров. Как сега обикновеният наблюдател отстрани да не си каже, че всичко е било борба за кокала? И после - за какви шест месеца подкрепа на Борисов говориш?Волен обяви безусловна и безсрочна подкрепа. Може би го бъркаш с Яне Янев, който заяви шестмесечна подкрепа. Изобщо, ако допуснем, че Волен е бил "войник на правдата", смяташ ли, че сега той трябва да мълчи, само защото е коалиционен партньор. Така той доказва, че онези, срещу които плюеше най-много - партньорите от тройната коалиция БСП,НДСВ и ДПС, са били прави да се държат "рицарски", защото са поели определени задължения, независимо дали това се харесва на техните избиратели.
Важното е, че сега Сидеров разочарова с послушническото си поведение. И човек трябва да е много наивен, за да не разбира, че мълчанието му си има цена.