Прочетен: 1390 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2009 20:07
“Помниш ли белите вълни?Охридското езеро?”. Едва ли има сърце, което да остане безразлично към този рефрен, обезсмъртен в популярната песен на Панайот Панайотов. Това напълно обяснява защо хората събират пари, за да се насладят на лиричната природна магия. Песента носи силен емоционален заряд, защото връща слушателя към безгрижната младост и неповторимата любов…
Петнайсет български граждани от Антон, Златица, Пирдоп, Рибарица и Мирково заплатиха с живота си за трепета да сравнят мечтата и реалността. Пловдивският митрополит Николай видя в трагедията знамение. Йоан Кръстител бил оскърбен, че в деня, когато била отсечена неговата глава - 29 август и вярващите християни би трябвало да почитат паметта му, много от тях предпочели да отидат на концерта на юдейката Мадона и да сквернословят. Пък в Скопие някои християни вярват, че тези жертви били дадени, понеже македонци и българи се карали за родствената принадлежност на светците Кирил, Методий и Наум... Действително, мнозина си задават въпроса - дори и заклетите атеисти: защо става така, че на големи национални празници ни сполетява някакво голямо нещастие?
Вчера, 6-ти септември, неделя – студена, дъждовна и мрачна, трябваше да бъде отбелязана 124-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Вместо това, черен траур покри цялата страна и започнаха заупокойни молитви в памет на трагично удавилите се туристи.
В събота следобед Бойко Борисов даде разпореждане да излети за Охрид правителственият самолет, в който бяха, освен медицински, технически и следствени лица, и министрите на здравеопазването Божидар Нанев, на икономиката и туризма Трайчо Трайков и зам.-министърът на външните работи Марин Райков. Целта бе да бъдат прибрани оцелелите от злополучната разходка по езерото. Но няколко часа по-късно излетя и втори самолет с президента Георги Първанов на борда, който бе изявил желание да се срещне с пострадалите при инцидента. И те трябвало да го чакат около час. След преживяния стрес това било истинско кощунство, заяви Бойко Борисов в интервю за Би Ти Ви по повод закъснението.
Но, ако това е действително така, възниква естественият въпрос: имало ли е координация в действията на президента и министър-председателя или всеки е действал на своя глава? Като оставим настрана факта, че авторитетът на институциите не е чак толкова висок в очите на българските граждани, не е ли важно да не ставаме за срам поне в чужбина, ако можем изобщо да наречем така Македония?
Лошо е, ако иде реч за несъгласуваност, още по-лошо е, ако става въпрос за най-обикновена ревност. Кой да извлече по-голяма изгода от създалата се извънредна ситуация. Сега Бойко Борисов води по рейтинг преди президента. Да допуснем, че Георги Първанов се стреми да навакса разликата и че той е първият заподозрян. Ала Бойко Борисов? Нима не му стига авансът? Вероятно не, като се има предвид какво го очаква през следващите предзимни, антикризисни месеци. Никак не би било зле да натрупа повече популярност, че после да му остава по нещичко за губене. От имане глава не боли…
Министър-председателят реагира остро и на подхвърлената от Първанов реплика, че може би трябва да се помисли за създаване на сцециално звено, което да координира усилията на всички органи при мащабни трагични инциденти. Бойко схвана този намек като „смешен плач” по закритото Министерство на извънредните ситуации. "Когато се чудим как да вържем бюджета, сиреч тройната коалиция ни остави над половин милиард пасив, да се правят предложения да се възстановяват пак такива, бих ги нарекъл, дебилни структури, бих ги нарекъл паразитни структури, просто не виждам никаква логика”. И после – за да не остави никакво съмнение, че е майстор на контраатаката, той удари във фланг: „Ако искаш да критикуваш или не ти харесва, че има правителство, което не е на тройната коалиция, на твоите приятели Станишев и Доган, измисли нещо друго", каза Борисов.
Този жест много напомня на извадената в съдбоносния момент сабя на Христо Ботев, който заявява на смаяния капитан на завзетия вече австрийски кораб "Радецки": „Домнуле, тука вече аз съм капитан!”. Тоест, момчето Станишев е зад борда и ти вече няма кого да командваш…
Светла им памет на загиналите! Поклон пред мъката на техните близки! Мъжество за оцелелите да забравят за кошмара на живота си! Състрадание, милосърдие, съдействие, подкрепа… Всички тези думи обаче си остават само голи декларации, ако не са споени помежду си от вълшебната думичка „обединение”. А ние – уви, не видяхме това свещенодействие в часа на националната скръб в отношенията между първите ни двама мъже: президента и министър-председателя.
И добре, че празникът на Съединението бе отменен. Защото дори 124 години по-късно, всъщност то украсява фасадно духа на Разединението.
