По залеза ще пропълзя,

                                                 от злато целият да засияя,

                                                 вечно да примамват моя дух,

                                                 поривите страстни на безкрая.

                                                 Невидим ще се вдигна като пара,

                                                 небето с ласките си да разнежа,

                                                 да се разтворя в синевата,

                                                 да стихне самотата на копнежа.

                                                 От залеза дойдох

                                                 и с него си отивам.

                                                 Без жал.

                                                 Без болка.

                                                 Без памет.

                                                 До новото завръщане

                                                 към тленността…