Тези дни президентът Георги Първанов заяви, че бил свидетел на осъществявана от правителството „последователна кампания за натиск върху медиите”. Премиерът Бойко Борисов отвърна на залповия огън с брилянтен психологически ход. Той упълномощи началника на политическия си кабинет Румяна Бъчварова да разпрати писма до всички главни редактори с молба да потвърдят или отрекат тази теза. И станахме свидетели на поредното политическо шоу, което устроиха за пореден път така наречените «свободни медии» в България. Естествено отвсякъде заваляха опровержения.

    Дори и за непредубедения външен наблюдател е ясно, че в родината на Бай Ганьо, който освен търговец на розово гюлово масло се изживява и като журналист със завидния талант да омаскарява, не е нужно изобщо някой да оказва натиск върху която и да е медия. Нейният собственик като правило се стреми да бъде в задушевни отношения с властта. Икономическите му интереси налагат стратегията на «тоягата и моркова». А журналистите не се замислят над темата за съвестта и обективността, поради простата причина, че всеки момент могат да останат без работа. Освен това самите те обичат да кръжат около силните на деня и да гъделичкат тяхното самолюбие.

Поканата за изискан коктейл например е най-висшето удовлетворение, което може да изпита «нашего брата». Както и светското пренебрежение може да се превърне в люта обида за него и да отприщи тоталната му злъчна критика. Не на последно място идват и рекламните постъпления. Те зависят не от тиража или големината на аудиторията, а от благоволението на икономическите групировки, инвестирали милиони в поредния политически проект, взел акъла на избирателите. Като политическа партия "Герб»...

    И после, генералът от полицията придоби всенародна популярност именно защото медиите се надпреварваха да търсят «българския Рамбо». Още бидейки главен секретар на МВР в правителството на Симеон Сакскобургготски /2001-2005/, Бойко Борисов бе издигнат на пиедестала на енергичния и безкомпромисен функционер от самите медии. Те просто даваха на народа онова, от което той имаше назряла нужда: идеята за силната ръка, способна да въздаде справедливост. А и бившият телохранител на Тодор Живков – с непринудения си прост език и овладяното си артистично поведение, съумяваше да се насажда трайно в съзнанието на читателя, слушателя или зрителя като «спасителят в ръжта». Тоест, днешният премиер е изцяло медиен образ, изстрелян като едностепенна ракета направо във висините. Той, наистина няма защо да оказва натиск върху своите създатели.

    Уви, нашенските журналисти съдят за политиците не по тяхната управленческа ефективност, а по тяхната достъпност. Щом е готов даден деец да приеме интервюто или да дойде на разговор в студиото, значи той е симпатичен и кадърен. А щом се укрива или дистанцира, значи е високомерен и посредствен. И скоро сам допринася за опорочаването и оскверняването на медийния си образ. Въпреки всички свои грешки досега като министър-председател, Бойко Борисов не забравя този урок , оказал се горчив за мнозина негови колеги, например за Иван Костов. Докато генералът продължава да владее с чара си блюстителите на четвъртата власт, политическото му бъдеще е гарантирано, независимо от това как ще завърши мандатът на оглавяваното от него правителство.

                                            

Първият министър на републиката направи поредната си грешна стъпка. Докато чезнеше сред суматохата на светски и обществени ангажименти Борисов проспа убийствено ироничната статия на авторитетното издание Economist за полицейщината в държавата. Там не на последно място се отбелязваше, че собствеността на медиите в България е неясна, че върху тях се упражнява натиск, а журналистите почти нямат влияние. Това не трогна силовия (силния) министър-председател. Голяма работа, нека си пишат. Но когато подобна констатация бе артикулирана от президента Първанов, Борисов реагира като бик на червено. И сбърка! С твърда десница демонстрира, че натиск има. И то какъв. Не успя да зададе трите си въпроса до главни редактори и медийни босове в стил "А у вас бият ли негрите?", медийния хор в един глас започна да изразява одобрението си към кабинета, към неговата прозрачна като бельото на елитна проститутка медийна политика, към премиера и въобще към всичко, що вирее покрай градинката с герберите. "Първанов, не си прав!" - остана единствения извод, направен от цялата дандания.
Е за каква свобода и независимост на журналистиката говорим? Но който дава интервютата, както се казва, той поръчва музиката. Докога обаче Борисов и компания ще успеят да запазят медийния си комфорт? Въпрос на време е. И първият тест за ГЕРБ-ерите ще бъдат президентските и местните избори. Лидерът на младата, но агресивна партия няма много кадрови козове за предстоящата схватка. А в подобна патова ситуация той прави грешки от типа "Желева".