Прочетен: 1201 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2011 00:43
Човекът, способен да ви накара да застанете пред избирателната урна, даже против желанието си. Съществува ли такъв магьосник или той е вече плод на невъзможната любов? Останал ли ви е поне малко оптимизъм, за да повярвате в поредния месия, който ви обещава блестящо бъдеще? Може би смятате, че е още рано да си отговорите на всички тези въпроси. Дали обаче не отлагате съзнателно тази мъчителна процедура, защото искате да избегнете дилемата на Хамлет „да бъдеш ли да не бъдеш”? Остават броени месеци до надпреварата за креслото, което никой не счита за толкова престижно, но към което не е безразлична никоя политическа сила, която мечтае за цялата власт в страната. Нека сега завъртим фотолентата с образите, които навярно се мяркат и във вашето съзнание…
ЦАР СИМЕОН II. След като бе посрещнат с хляб и сол още през 1996 година и сякаш възстановяването на монархията не изглеждаше толкова илюзорно, през юни 2001 година противниците му, като например падналият от власт Иван Костов, го принудиха да поеме отговорност и да стане премиер след убедителната победа на Националното движение „Симеон Втори” на изборите. После пък обърнаха против него два рекламни катапулта: че излъгал за онези 800 дни, през които бе обещал да ни доведе до благоденствие и че дошъл в България да си вземе имотите.
Но царят се опита да управлява на основата на националното съгласие, странеше от партизанските боричкания, рядко даваше изявления и остави впечатлението, че държавата се управлява от юпита като Милен Велчев и Николай Василев, които бе довел със себе си в страната. Нещо повече, благият тон и християнското смирение караха мнозина да го смятат за безволев и слабохарактерен. Факт бе обаче, че в чужбина му обръщаха повече внимание и то не защото е от царско потекло, а защото е деликатен, превъзходно възпитан и ерудиран, владеейки и много други езици. Може би точно това е човекът, който би символизирал най-добре нацията и би съдействал за издигането на авторитета й по света.
БОЙКО БОРИСОВ. Бившият охранител на Тодор Живков, а и на цар Симеон II, който всъщност го вкара в изпълнителната власт, давайки му пагони на полицейски генерал. Говори открито, просто и убедително. Способен е да превърне всяка своя хипотеза едва ли не в азбучна истина, умело играейки с настроенията на аудиторията и особено с чувствата на нежната й половина. Човекът, който поддържа не само визия на спортсмен, но и излъчва увереност, безстрашие и сила. В когото изтерзаният народ на последните парламентарни избори на 5 юли 2009 година видя „силната ръка”, способна да въздаде справедливост. И чийто личен рейтинг не спада толкова чувствително, колкото рейтингът на ръководеното от него правителство. Задълбочаващите се икономически и социални проблеми в политиката на ГЕРБ, растящото недоволство от високата инфлация и галопиращите цени на горивата, са чудесна възможност за генерала да се спаси от краха на управлението си, като седне на президентския стол. Нещо което той стори умело преди това, изстрелвайки се от кметския пост в столицата направо към премиерския пост. Друг е въпросът дали той ще приеме да приложи схемата Медведев-Путин в Русия, където както е добре известно Путин има цялата власт, независимо че е премиер, а не президент.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ. Или сивият кардинал, мозъчният генератор на „ГЕРБ” и дясна ръка на Бойко Борисов. Човекът на когото бе дадено силовото вътрешно министерство, за да осъществи тоталното овладяване на законодателната и изпълнителната власт. Първата му работа бе да реформира ДАНС и от агенция за събиране на секретна информация да я превърне в структура за политическо сплашване на всички неудобни противници. Послушното мнозинство от депутати от „ГЕРБ” и „Атака” гласуваха закона за специалните разузнавателни средства. Първият публичен скандал, избухнал от безконтролното му прилагане, бе делото срещу лекарите от болницата в Горна Оряховица. Самият Цветан Цветанов застана на трибуната в Народното събрание,за да прочете дешифрираните записи на разговорите между медиците, които най-цинично обсъждат смъртта на недоносено бебе, което според твърдото убеждение на вътрешния министър било умъртвено умишлено. Естествено, това не бе доказано.После гръмна и скандалът със шестте имота, придобити само за една година – 2008-ма и доходите на тъста и тъщата му, които едва ли са могли да отделят от скромните си пенсии 130 000 лева, за да ги дадат на своя зет. Или поне никой трезвомислещ човек не можа да повярва на министъра. Отвсякъде заваляха искания за оставка на вътрешния министър. Но Бойко Борисов, който разбра ясно, че падането му ще бъде началото на края на правителството, застана самоотвержено до своя приятел и съратник. Не стига това, ами и като награда за чувствителното уронване на престижа на „ГЕРБ” и на личния си престиж, той го сложи да ръководи Предизборния щаб на партията.
КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА. Жената, която би могла да стане първият президент на България от нежния пол. Досега е имало жена министър-председател, макар и за кратко, в лицето на Ренета Инджова. Защо еврокомисарят по кризите, бедствията и авариите да не повтори нейния пример? Бившият вицепрезидент на Световната банка е винаги усмихната и приветлива личност, способна да анализира бързо и да действа енергично, което й осигурява висока степен на обществено доверие. Ако тя се съгласи да стане кандидат на „ГЕРБ”, това ще бъде най-доброто възможно попадение на Бойко Борисов. А в нейно лице той ще има не критикар – роля, която сега играе Георги Първанов, а ценен помощник и съветник. Въпреки че умна и съобразителна жена като Кристалина Георгиева едва ли ще тръгне да спасява потъващия кораб на генерала, който очевидно се проваля в умението си да ръководи непоколебимо и компетентно страната.
МЕГЛЕНА КУНЕВА. Другата жена, чийто чар, увереност и компетентност се харесват на по-голямата част от избирателите. Натрупала политически опит в редиците на НДСВ и след това на международната сцена като еврокомисар на потребителите, тя също притежава сериозен ресурс, за да спечели президентския пост. Но едва ли ще успее само ако се яви като независим кандидат на изборите през есента тази година. Ако обаче стане съвместна кандидатура на БСП, НДСВ и ДПС, шансовете й са много сериозни.
ВОЛЕН СИДЕРОВ. Човекът в черно кожено яке, от чиито крясъци по градските площади се изправяха белите коси на хората, които някога боготворяха строя и дисциплината и пред чиито очи бяха разграбени плодовете на тяхната младост. С отривисти жестове „ала хайл Хитлер” той ги зовеше на мъст и борба. Сидеров им обещаваше светлото минало и възраждането на държавността. С изправянето на всички частници до стената, на които после ще правят компания турците и циганите. Той обещаваше да върне на българите страната, която бе опоскала отдавна новата „демократична” върхушка от бивши партийни секретари, директори на предприятия и служители на Държавна сигурност. Мечтата му бе да падне тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС. Но не за възраждане и справедлив ред, които чакаха привържениците на „новия Левски”, а за реванша му във властта, отказан му от първите лидери на СДС в началото на 90-те години на ХХ век, заради което той така силно ги бе намразил. И ето защо той започна да целува страстно щедрата десница на Бойко Борисов, когото осмиваше образно и жилещо по време на срещи със симпатизанти и членове на партия „Атака”.Превръщайки се в бледо и безлично подобие на страстния народен трибун – защитник на бедните и онеправданите. Роля, която изостави с радост, за да облажи не само себе си, а и семейния клан. Съпругата Капка дари с партийния вестник „Атака”, а доведения си син Димитър – с евродепутатско място. Главоломното сриване на рейтинга му едва ли ще го накара да се осмели да участва в надпреварата за президентския пост. Освен ако не реши да се самоубие политически доста по-рано от края на мандата на верноподанически подкрепяната от него партия „ГЕРБ”.
МИТЬО ПИЩОВА. Бившият началник на складова търговска база по времето на социализма, направил пари повече като шоумен, отколкото като бизнесмен след промените на 10 ноември 1989 година, не за първи път атакува пост в изпълнителната власт. През 2003-та година той се бе кандидатирал за кмет на Велико Търново. На предизборните му плакати бе отпечатано характерното му лого: пищов, готов да стреля срещу мръсниците, изедниците и мафиотите, ограбили народното богатство. Стегнат в бутафорните си костюми, през които биреното шкембе упорито къса копчетата на ризата, плувнал в пот от екстаз и въодушевление, Митьо Пищова се опитваше да имитира един друг първи човек в държавата, излязъл от народа и управлявал я цели 33 години – Тодор Живков. После усмихнатият шишко, който обича да раздава кутии с бонбони на сираците и вади по някоя банкнота от дебелото тесте във вътрешния си джоб, почти като мистър Сенко, стана чест гост на скандално-жълтото предаване на Албена Вулева по телевизия „Скат”. Пред нея той възхваляваше габаритите на мъжкото си достойнство, а тя през смях му казваше: „А, стига,бе,извади го да го видим всички”. Не мина време и достойният байганьовски прототип се похвали с ново начинание – Национална модна агенция за модели и манекени. На един от поредните шоу-спектакли, при дефилирането на невръстните красавици, той ги пошляпваше по голите дупета и заявяваше през смях: „Ще спечели тази, която аз кажа”. Вероятно Митьо Пищова е понатрупал солидна „електорална маса” от хора – достойни съратници по купони и среднощни оргии. И кой знае, може и да повтори подвига на „покорителя на Холивуд” Жорж Ганчев, влизайки с полет в голямата политика.
Такова е нашето време – разноцветно, противоречиво, нестройно, даже карикатурно. Време, което ни се смее в очите. Като героите на Илия Бешков, на които никой не може да накриви калпака или да им смени чипа, както предложи цар Симеон II. Селските хитреци залагат капани, за да попаднат в тях сами...
В крайна сметка кой е вашият кандидат за президент?
Нека не го пропускаме, защото от него водим началото си всички:
ГАНЬО БАЛКАНСКИ. Производител на гюлово масло. Търговец и пътешественик. Просветена и енциклопедична личност. Издател на вестници. Общественик, политик, министър. Той е върхът, за който бленува човекът от безпросветната низина.
Ето го вашият истински президент!
Той е!
