Тази нощ в софийската болница "Лозенец" малко преди 4 часа почина главата на Българската православна църква патриарх Максим. Няма съмнение, че тъжната новина хвърли в дълбока покруса и скръб набожните хора в България, защото те внезапно загубиха своя уважаван и обичан пастир, чийто дълъг живот премина през не малко премеждия и бури, а особено пък през последните 20 години - в истински битки да бъде запазено единството на светата обител.
   Само до преди няколко дни отвсякъде валяха пожелания здравето на най-висшия архиерей да укрепне, за да продължи той да води паството с мъдрост и бащинска обич, скоро да бъде честван и 100-годишния му юбилей. Но, не би - господ явно реши, че мисията му тук - на земята е вече приключила. Не са погребани още тленните останки на о бозе почившия мирянин и по негов адрес започнаха коментари на тема: "Истината за патриарх Максим": той бил полковник от Държавна сигурност, а пък изборът му на 4 юли 1971 година станал с решение на ЦК на БКП. Симпатизирал му Добри Джуров, харесвал го Тодор Живков...
   Внушава се, че Максим е бил личност без съответните професионални и морални качества, за да заема такъв важен пост, послушен и податлив на влияние, безропотен изпълнител на разпореждания и директиви. Ако обаче той трябва да бъде упрекнат за пристрастието си към принципа "со кротце и со благо", то именно благодарение на неговия такт и дипломатичност, на благия му, хрисим характер, способен да примирява и сприятелява хора с различни възгледи и амбиции, Българската православна църква оцеля в годините на тоталитарния, атеистичен режим. Всеизвестно е как по време на демократичния преход, различни политически партии се стремяха да използват за свои користни цели влиянието и авторитета на религиозната общност, което доведе до подривен и скандален разкол, преодолян едва след 2001-ва година, когато на власт дойде правителството на цар Симеон Втори.
   Величието на дадена нация се състои в способността й да отдава дължимото на онези личности, които са посветили живота си на общественото благо. Колкото и противоречиви да са оценките, колкото и безспорни да са аргументите "против", все има едно достойнство, което заслужава да бъде откроено и да бъде изразено уважение и признателност за дългата и тежка служба "но ползу роду". А който смята, че светейшеската тиара на Максим бе лека и златоносна и хвърля камък след камък по паметта му, защото се себеизживява като безгрешен, нека си припомни популярните редове от Библията: "Не съди, за да не бъдеш съден!".