След продължилото няколко часа заседание на Съвета по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев новината е, че няма никаква новина. Словото му пред журналистите бе изпълнено с общи фрази за спазване на законите в Република България и издава решимостта на сегашната политическа класа, чийто ярък представител е новоизбраният държавен глава,  досегашното 23-годишно статукво да се брани с цената на всички възможни средства.
   На импровизираната светкавична пресконференция не се чуха никакви призиви за свикване на Велико народно събрание и изработване на коренно нова конституция. Напротив, всеки, който оспорва тази, която действа в момента е обявяван моментално за еретик и рушител на спокойствието на гражданите и обществения ред. Както Плевнелиев, така и останалите политически фигури се правят на леко разсеяни и даже не допускат, че страната се нуждае от ново конституционно устройство, което да започне да решава натрупаните проблеми като дух и философия, а не козметично.
   Съвсем очевидно е, че политическата върхушка, довела България до тотална икономическа, социална и културна разруха няма намерение да се вслуша в народния глас, а цели само да печели време и да очаква стихването на гражданските протести до степен на апатия и съглашателство. Президентът отбеляза, че сега най-важното било да се върви към незабавни парламентарни избори и така да се гарантира социалният мир в страната. Той знае, че при удобния за политическите партии избирателен закон, който дава възможност на лидерите да вкарват послушни депутати в Народното събрание, легитимността на висшия законодателен орган отново ще бъде поставена под въпрос и ще остане пак  статистически отчет, стъкмен с поредни фалшификации. И че старите муцуни  ще блеснат отново с нескривано тържество в българския храм. Протестиращите на улицата се борят не просто с икономическите монополи, а с по-страшната зависимост, доминирана от чисто корпоративния стил - политическия монопол.
   Защо протестиращите граждани продължават да приемат с примирение наглото поведение на политиците, които им казват в повечето случаи, че исканията им са не само нереални, ами и незаконни?! Едва ли трябва да търсим интелектуален потенциал, а и желание  у управляващата класа да разбере, че САМО НАРОДЪТ Е ВЪРХОВНИЯТ СУВЕРЕН НА ВЛАСТТА. Той трябва да покаже, че не иска да бъде тъпкан и унижаван по досегашния начин. Но президентът Плевнелиев предпочита явно да остане верен не само на своя политически благодетел - премиера в оставка, Бойко Борисов, но и на своята същност като политически олигарх. До момента, в който - може би и дано, протестиращите разберат, че той нито е искрен, нито пък има воля, да бъде обединител на нацията. Него просто го блазни друга венценосна слава: да стане спасител на политическата каста, която го изстреля на президентския пост след манипулирани и нечестни избори.