ГЕРБ в лицето на председателя на най-голямата парламентарна група в 42-ия парламент Бойко Борисов пак поиска вот на недоверие на правителството, ръководено от Пламен Орешарски заради провал в регионалната политика. Явно напоследък бившият премиер, построил най-много километри магистрали в България и отрязъл безброй лентички при откриването на различни обекти, не може да спи твърде спокойно. Той мисли непрекъснато с какъв вот на недоверие да изненада неприятно своите политически противници от БСП, ДПС и Атака, въпреки че последната партия не подкрепя официално сегашното правителство, а само осигурява необходимия кворум за нормалната работа на парламента.

   Не биха се намерили толкова любопитни хора, които да проследят с интерес поредните дебати по една от класическите хватки на опозицията да противодейства на мнозинството. Отегчението е правопропорционално на все по спадащия рейтинг на парламента, когото Бойко Борисов всячески пренебрегваше и докато бе премиер, като даже не благоволяваше да се появи в залата, когато това изискваше настоятелно народният суверен. На него по всичко личи не му остава друго средство, освен да се забавлява, като предизвиква вот след вот на недоверие.

   За широката публика обаче отвращението от политическия цирк продължава да се засилва и това няма как да не застрашава духа и устоите на демокрацията у нас. Не случайно напоследък все повече се увеличават привържениците на ляво радикални патриотични движения, в които пренебрегнати или ниско оценени лица търсят шанс за звездна популярност. На този фон появата на „играчи от нищото” застрашава чувствително знакови фигури от така наречения „преход”, които вече 23 години несменяемо са в центъра на общественото внимание и са съсредоточили в ръцете си не само политическа, но и изпълнителна власт под паравана на парламентарната демокрация.

   Именно между тези две групи протича борбата зад завесите на политическия живот. Ето защо след поредните избори се получава не качествена промяна в управлението във всички сфери и на всички нива с ясна и обоснована стратегия за бъдещето, а се сменя само фасадата на старата, прогнила и корумпирана система, която все повече засилва недоволството и отчаянието в обществото. Фаталното е, че то се разделя целенасочено, за да се получи желаната от диригентите в сянка конфигурация на силите. А това от своя страна води до застой и консервация на статуквото.

   Уви, такава е истинската цел на личности като Бойко Борисов, Сергей Станишев, Лютви Местан, Волен Сидеров, Меглена Кунева, Валери Симеонов и други знайни и не толкова знайни още герои от нашенската фолклорна партизанщина. А навън хората, които наивно вярват в силата на протеста ще продължават да бият тъпаните и да издуват вувузелите си, давайки своя съществен принос за благото на политическия цирк…