Имало някога едно буйно и непослушно момче от Банкя, комуто не случайно още при рождението дали името Бойко.  Докато съучениците му слушали захласнато в час, той следял полета на птичките навън и очаквал с нетърпение да удари звънецът. Следвало най-любимото му занимание в задния двор с буйно разклонените, стари черници – меренето на мускули с останалите бабаити. Тук-таме се мяркало и по някое момиче да погледа и да поцъка с език, но тогава  лошите момчета още не били идеал. Хулиганите и двойкаджиите били не само порицавани, но и напълно незабележими. Именно поради това у почти всеки от тях бушувала амбицията да изпъкнат и блеснат ненадейно, противно на логиката.

   Така се случило и с нашия герой Бойко. По време на манифестациите по случай 24-ти май той не бил препасан с лента „отличник“ през гърдите и при  завършването на средното си образование не получил медал. В неговото съзнание обаче бил жив образът на героя, който се припокривал с образа на разузнавача. Ето защо той мечтаел да попадне във Висшата милиционерска школа в Симеоново. Уви, трябвало обаче да се задоволи с отдела за пожарникари. Какво пък, в това дело също имало място за героизъм, например спасяването на хора от пожар. Бойко най-старателно овладял изкуството да си служи с кофпомпата и шланга. Естествено, при многобройните учения бил най-добър в овладяването на високата стена. Оттогава той се научил да преодолява всякакви препяствия.

   После дошли така наречените „демократични промени“ през 1989 година. Докато всички се чудели как да забогатеят по най-бързия начин и започнали да откриват магазини, ресторанти и кафенета, Бойко се сетил, че може да изкарва пари от тези хора като охранява обектите и собствениците. Така се родила фирмата „Ипон“, която го превърнала за кратък срок в милионер. Срещнал и жена със звучното име Цветелина, която да го напъства и окрилява. Тя не обичала да пере като домакиня, но по-късно се изявила като чудесна перачка на парите, които героят на новото време печелел с чувалите. Ето как се родила една легендарна днес банкерка.

   Какво са обаче парите без слава? Бойко не искал вече да е един от многото събратя на силовия фронт. И понеже бил много общителен, и забавен, намерил връзки дори в оредялото обкръжение на бившия генерален секретар на ЦК на БКП, и председател на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков. По време не нескончаемите заседания на Софийския градски съд по прословутото дело №1 в телевизионните обективи за първи път започнал да се появява атлетичен и мускулест млад мъж, чийто алаброс бил започнал вече да оредява. Независимо от невъзмутимата и строгата си физиономия на охранител, той веднага привлякъл вниманието на журналистките, от което впоследствие – не без помощта на генерал Бриго Аспарухов, започнал и звездния старт на момчето от Банкя в органите на Министерството на вътрешните работи. Придобил вече авторитета на сигурния човек около бележитите личности и пак чрез връзките на близки и по-далечни симпатизанти, бившият пожарникар успял да стане и шеф на охраната на цар Симеон Втори, когато той бил посрещнат триумфално в България през 1996 година. А пет години по-късно, когато царят спечелил парламентарните избори, Бойко неочаквано за мнозина се озовал на поста главен секретар на МВР. Тогава той ловял престъпниците като мухи при зрелищни акции, а съдът поради липса на доказателства ги пускал пак на свобода. В замяна на това босовете и дилърите се избивали помежду си, така че положителната статистика на новопроизведения милиционерски генерал съвсем не куцала.

   Точно оттогава датира възраждането на закъснелия отличник Бойко Методиев Борисов. Ако околните си пестяха думите да го хвалят, той сам се удряше в гърдите и убеждаваше отчаяната вече аудитория, че е новият месия. Пренебрежението на колегите му от Националното движение „Симеон Втори“ и нежеланието на коалиционните им партньори от БСП да го направят министър на вътрешните работи след парламентарните избори през 2005-та година, принудиха страшилището на престъпниците в България да щурмува кметския пост в столицата. Там Бойко естествено пак бе отличник. След това политическите му опоненти го подразниха, че му пречат да се развихри по-мащабно и той реши да им покаже, че е по-голям от хляба.

   После се роди партията ГЕРБ, дойдоха парламентарните изборни победи и Бойко състави своя първи кабинет. Навсякъде той бе все отличник. Нищо, че народът въстана и го свали от поста година преди края на мандата му. Мнозина тогава не разбраха, че това също бе точен и премерен ход на момчето от Банкя. Той си посипа театрално главата с пепел и заяви, че не може да остане премиер, когато на площадите се лее кръв /по повод разбитата глава на един от протестантите на площад „Александър Батенберг“ в столицата през февруари 2013-та година/. Бойко си отиде, за да го оцени тълпата, когато вече го е загубила.

   Той се превърна в кошмара на Пламен Орешарски, който не можа да изкара повече от година на премиерския пост. Протести до дупка и до следващите предсрочни парламентарни избори. Отличникът Борисов пак успя да постигне своето. Даже – независимо от предварителното неодобрение отдясно на политическите си партньори в лицето на Радан Кънев от ДСБ , а донякъде и на Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт, той пак успя да стане премиер за втори път – постижение, което не се е удавало на никой в най-новата ни история. Е, кажете, след всичко това – не е ли роден за отличник сегашният ни министър-председател?

   Не се чудете тогава , че до който и се докосне , почти като истински Исус Христос, Борисов превръща всеки човек в пример за подражание и образец на висок професионализъм. Делата, за които така настойчиво напомня Библията, може и да не са на лице, важното е обаче какво казва Бойко. Вежди Рашидов е отличник – нали пресътвори Лувъра в български условия. Петър Москов е отличник – нали болниците ще лекуват вече с пакети, както е в туризма. Лиляна Павлова е отличник – нали километрите магистрали се увеличават, нищо че после дупките зейват.

  Да не изреждаме целия кабинет на Борисов, едва ли има друг такъв в световната история. Неподражаем и непредсказуем. Експериментален и космополитен. Илюзорен и зрелищен. Независимо от неудовлетворените надежди на бъдещето, което у нас е замразено от 26 години, едно момче от Банкя показва, макар и с голямо закъснение в биографията си, какво означава да бъдеш отличник.