Никой отдавна вече не се съмнява, че главният бушон в политическото електрическо табло на Бойко Борисов се нарича Цветан Цветанов. Когато вождът мълчи, оръженосецът му говори. Целта е да се нажежат страстите до такава степен, че електоратът да не забравя нито за минута как липсва алтернатива, освен сияйният образ на гения от Банкя. До встъпването в длъжност на президента Румен Радев, рейтингът на премиера бе непоклатим, ала съвсем скоро везните се наклониха в полза на бившия генерал от Военно-въздушните сили. Ето защо Цветанов не пропуска възможност да атакува опонента на благодетеля си и да го обвинява в липса на искреност по отношение на евроатлантическата ориентация на България.

   Както е известно, за честванията на 140-годишнината от Освобождението от турско владичество на посещение в страната бе главата на руската православна църква патриарх Кирил. Върхушката на ГЕРБ се постара да му развали настроението като в изявления и речи всячески пренебрегваше ролята на Русия за създаването на новата българска държава след повече от шест столетия робство. А кулминацията настъпи по време на срещата на руския гост с президента, на която патриархът изля чувствата си на огорчение от подобна несправедливост. Тогава Румен Радев положи не малко усилия да успокои патриарх Кирил и да изрази всенародното уважение към саможертвата на освободителите, като подчерта че под знамената на император Александър II са воювали и представители на други нации - румънци, а още финландци, поляци, грузинци, арменци, естонци, латвийци и литовци, които тогава са влизали в състава на руската империя. Цветан Цветанов обаче веднага откри повод да критикува президента, че липсвала стенограма какво точно се е говорило на тази среща и че той не се бил държал достойно като не е дал отпор на едва ли не „империалистическото поведение“ на патриарха. Тези дни един от архиереите на Българската православна църква присъствал на прословутата среща пусна в социалните мрежи аудиозапис, от който става съвсем ясно, че напротив Румен Радев се е държал напълно адекватно и уместно като президент на България, подчертавайки главната роля на Русия в Освобождението, но и не пренебрегвайки приноса на останалите нации. Но за дясната ръка на Борисов най-важното бе да стреля напосоки, пък ако успее да понамали рейтинга на Радев, толкова по-добре.

   Цветан Цветанов намери нов повод за атака срещу президента в обсъжданията на българската позиция относно подкрепата за Великобритания, която реши да отзове своя посланик в Русия, заедно с други дипломатически служители като ответна мярка за отравянето с нервно-паралитичния газ „новичок“ на бившия полковник от КГБ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Докато САЩ и някои от страните членки на Европейския съюз решиха да отзоват посланиците си в Русия, българският премиер Бойко Борисов заяви, че докато няма сигурни доказателства за руско участие в отравянето на двамата Скрипал, не е уместно да се предприемат крайни мерки. Тази позиция бе формирана и под натиска както на главната опозиционна партия в парламента БСП, така и от единия от коалиционните партньори на ГЕРБ в правителството – партия „Атака“ на Волен Сидеров. Президентът Румен Радев също заяви, че отношенията с Русия не бива да бъдат помрачавани от недоказани факти и е добре да бъде проявена мъдрост. Докато за позицията на Сидеров Цветан Цветанов не намери аргументи за критика, понеже „тя била ясна от години“, срещу Радев той отново предпочете директния обстрел: президентът не защитавал националните, а отстоявал чужди интереси. Решението на бъде извикан на „консултации“ в София нашият посланик в Москва Бойко Коцев не бе предварително съгласувано и с президента, явно съвсем тенденциозно, а когато той реагира Цветанов заяви, че в чл. 105 от Конституцията много ясно били разписани пълномощията на изпълнителната власт, сякаш президентът изобщо няма право на дипломатическа инициатива, а е подчинен на правителството.

   След множество заседания, консултации и председателски съвети Бойко Борисов взе решение Бойко Коцев да се върне на своя посланически пост в Москва, тоест руският посланик и негови съветници няма да бъдат изгонени от България. В политическите схватки ще настане временно затишие. Но неуморимият сив кардинал Цветан Цветанов едва ли ще престане да плете своите хитроумни мрежи с похвати от театралната режисура. Любимата му роля да бъде щит на Борисов ще подхранва все по-силно агресивността му към главния заподозрян за стабилитета на ГЕРБ в управлението на страната – Румен Радев. Старанието обаче често води до резултати с обратен знак, когато прераства в престараване. И ако разбира добре това, Цветанов трябва да омекоти тона и да не се фокусира толкова ожесточено върху фигурата на президента. Защото рискува „вместо да изпише вежди, да извади очи“…

Може би "След близо пет столетия робство" е по-правилният израз. Извинявам се за забележката, ако е направена нетактично. 1878 - 1393 = 485г.

а не "след близо шест столетия турско робство" и даже е нужна корекция "след повече от шест столетия" . Понеже България преди това е била и под византийско владичество от 1018-та до 1187 година, когато се възражда Второто българско царство. А със Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година се създава Третото българско царство. Следователно под иго страната ни е била общо 651 години.

Възраждане на българската държава означава, че тя се "възражда" след 485 г. турско владичество. До 1393г. Търновското царство си е съществувало като независима държава. Вие казвате: "...за създаването на българската държава след шест столетия робство". Но както и да е.

Но все пак е безспорен исторически факт - загубата на независимост възлиза на общо 651 години, докато Вие наблягате само на турското робство, като имате предвид, че възстановяването на държавата ни е станало непосредствено след периода на това робство. Периодизацията обаче няма как да изключи и периода на византийското владичество, а тя е съвсем ясна и неоспорима: Първо, Второ и Трето българско царство. Тоест, ако изключим периода с византийското робство, по Вашата логика за изчисление на робството би трябвало да отчитаме само 485 години турско владичество / не са 485, а 488, понеже България е покорена окончателно през 1396-та година, когато турците превземат Видин/ и така в 1878 година е трябвало да бъде възстановено не Третото, а направо Второто българско царство.