Както е добре известно, историята има навика да се повтаря веднъж като фарс, а друг път – като трагедия. Засега сме свидетели на фарса около сделката за активите на чешката компания ЧЕЗ, която снабдява с ток цяла Югозападна България и столицата. Преди неизвестната фирма „Инерком“ от Пазарджик, която изплува от нищото, начело с една обикновена и невзрачна женица по име Гинка Върбакова се оказа основният претендент за тлъстото енергийно парче от винаги атрактивната, и печеливша баница на енергийния пазар у нас. Съмненията около финансирането на тази сделка за кредити с неузнаваем офшорен характер, липсата на достатъчна прозрачност около истинските собственици на „Инерком“ разбуниха общественото мнение и принудиха правителството на Бойко Борисов да вземе позиция по случая.
Първоначално бе обявено, че държавата е заинтересована да придобие 34 процента от дяловете на ЧЕЗ, за да се гарантират „обществените интереси“. Гинка Върбакова даже бе поканена в Министерския съвет да осветли хода на преговорите с чешките партньори. А след това тя се яви пред Енергийната комисия в парламента, за да увери нейните членове, че тя и екипа й имат потенциала да управляват енергийната система в тази част на България, и че потребителите нямат да бъдат ощетени в предоставянето на сигурна, и качествена услуга. Един от любимите ходове на Бойко Борисов по принцип е да успокоява възникналото напрежение и постепенно да приспива народното недоволство. Вече близо два месеца той разиграва комедия в стил „иде ми, дойде ми“, стараейки се по всякакъв начин да внуши на редовия гражданин какви усилия полага за решение на проблема в името на справедливостта, но и как в същото време е безсилен да направи каквото и да е, защото не може да се намеси в отношенията между две частни компании. Ще попитате защо той още в самото начало не зае такава позиция? Защото недоволството можеше да изригне и да го помете, както го пометоха протестите срещу увеличението на цените на тока и сложиха край на първия му мандат като премиер. Изглежда че генералът от Банкя вече си е научил урока и е намерил най-добрият начин предимно чрез лавиране и усукване – нещо, в което той е безспорен талант, да накара обществото да приеме тази тъмна сделка за необратима.
Още когато Борисов заяви, че държавата уж искала да придобие въпросните 34 процента от дяловете на ЧЕЗ, финансовият министър Владислав Горанов се обяви против тази идея. Мислите ли, че който и да е от подопечните на всесилния председател на ГЕРБ и премиер би се осмелил да изрази становище, различно от това на своя шеф, освен ако няма тайната му благословия? Нека не забравяме също как по време но втория си мандат той продаде държавния дял на австрийската компания EVN. На всичко отгоре той е знаел прекрасно, че влизането на държавата в тази сделка е почти невъзможно преди да бъдат удовлетворени финансовите претенции на ЧЕЗ, заради които тя съди България в Хага. Борисов не се появи в парламента, за да даде разяснения, както изискваше опозицията, а изпрати своя финансов министър да обяви, че правителството няма да се намесва в сделката. От своя страна от централата на ЧЕЗ в Прага съобщиха в декларация до медиите, че там нямат официална позиция на българското правителство, ето защо преговорите с „Инерком“ ще продължат по предварително договорените правни условия.
Сега истинските собственици на „Инерком“ и кредиторите по тази тъмна сделка потриват ръце от радост и очакват с трепет финализирането й. А онези, които все още вярват в принципността на Борисов ще трябва да преглътнат горчивия вкус от усещането за гнилост. Или пък да излязат масово по улиците, за да протестират.
