Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 18:43 - Зевзекът в българската политика
Автор: lumy Категория: Политика   
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.04 14:25


 Известно е колко много обича българинът да обсъжда обществени въпроси. Навярно защото му се иска да избяга от проблемите в личния си живот. Особено, когато пък той е на чашка, тогава езикът му се развързва с невероятна бързина. Като правило на него не му се харесва да изслушва събеседника си, а пък различното мнение го дразни и настървява до такава степен, че той търси официална форма да даде израз на ожесточението и отмъстителността си, ставайки член на някаква партия. В нашата страна подобни формации на чисто партизански принцип никнат като гъби след пролетен дъжд.

   Българинът обаче не се задоволява с това да бъде някаква си дребна бурмичка в общия механизъм. Не, той се стреми да се открои и наложи над останалата маса, да стане оратор и водач. Всички погледи да са приковани към него и никой да не смее повече да му се присмива или да го обижда. В този смисъл, желанието за изява става пряка функция на комплексите за малоценност. Преди всичко подобно постижение може да бъде осъществено, като се предразположат събеседниците или като им се внуши, че човекът, който седи насреща им е по-информиран и по-ерудиран. Разбира се, най-важен е речникът. Какви думи подбира „кандидатът за славата“, успява ли да привлече вниманието и да президвика трайни симпатии.

   Социалната практика е показала недвусмислено как той може да се приближи максимално до хората. Да се изразява на език, на който и те разговарят или пък – което е още по-важно, да е в състояние да ги развлича и разсмива. Ето така в нашата народопсихология се е появил образът на зевзека. Според тълковния речник той е „човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите“.

   Класическият пример на такъв зевзек е образът на Бай Ганьо в едноименното произведение на Алеко Константинов. Към средата на 90-те години на ХХ-ти век в нашенската политика се появи Жорж Ганчев, бивш фехтовач с интелектуални претенции на писател, сценарист и даже актьор, уж от холивудска величина. Той забавляваше аудиторията като дрънкаше полуфалшиво на китара и пееше по-скоро като теляк в банята, отколкото като надарен и утвърден изпълнител. Освен това разказваше вицове, задължително показваше зъбите си под пооределия вече мустак и разцъфтяваше в усмивка, която сякаш се превръщаше внезапно в ледена висулка. Той регистрира партия  Български бизнес блок, с която даже влезе в парламента през 1994-та година. А после бе избран за председател на комисията по телевизия и радио - пост, заеман до момента, когато  се  опита да овладее медиите по байганьовски, понеже искаше закони за печата, за радиото и телевизията, които всъщност ограничаваха свободата на словото. Очаквано Жорж Ганчев бе бламиран от журналистическата общност и принуден да подаде оставка.

   После настъпи известно затишие в щурма на зевзека към българската политика до 2001-ва година, когато се появи Бойко Борисов в ролята на главен секретар на МВР. Закачки, вицове и шопски хумор в необработен и циничен вид започнаха да очароват най-вече младите репортерки, пред които новоизлюпеният общественик, миропомазан с печата на силата, изнасяше истински лекции по сценично изкуство и артистичност. Той „ловеше престъпниците, а те – съдиите ги пускаха“ по собственото му оплакване, превърнало се в основа на бъдещата му пропагандна кампания. И тогава, както и 20 години по-късно, той се появяваше лично по време на някоя предварително планирана акция на полицията и обясняваше на възхитената аудитория какво именно било извършило заловеното на местопрестъплението лице. Образът на „бранителя на закона и блюстителя на справедливостта“ бе пуснат в пълно обращение и подет с най-голямо удоволствие от любителите на митовете и приказките. Не че нямаше министър на вътрешните работи. Затъмнен от внезапно изгрялата звезда, той нито се чуваше, нито се виждаше. Затова пък Бойко Борисов започна да изпълва целия екран на телевизорите - сутрин, обед и вечер. А българинът се впечатлява от пъченето на гърди и мъжкарските пози. Самият той мечтае да стане такъв лесен и бърз герой.

   Бойко Борисов е обичан от зевзеците най-вече и заради това, че даде надежда за реализация на останалите свои събратя, които през годините на тотален духовен упадък и чалгализация на обществото избуяха с неимоверна сила. Сега навярно той много съжалява задето не привлече в редиците на едноличната си партия ГЕРБ повече утвърдили се зевзеци като например сценаристите и актьорите на студентското предаване „Ку-ку“. Кой можеше да предвиди, че на отминалите избори на 4-ти април 2021-ва година за 45-тия парламент партията "Има такъв народ" на най-видния представител на тази група Станислав Трифонов ще стане втора политическа сила и от нея ще зависи дали ще бъде съставено правителство или ще се отиде на предсрочни избори?

   Донякъде Бойко Борисов се презастрахова, поставяйки за водач на листата на ГЕРБ в Бургас не кой да е, а бившия кукувец Любен Дилов-син. За да докаже, че е типичен зевзек последният заяви, че щяло да му бъде много забавно да бъде в опозиция. Самият вожд, най-вероятно с намерение да подразни Станислав Трифонов, включи в проекта за своя нов кабинет сина на известния наш писател-фантаст, предлагайки го за… министър на туризма. Специалистите в бранша веднага си зададоха въпроса какво общо има Любен Дилов-син с туризма. "Кандидатурата е почти толкова смешна, колкото е смешен и самият кандидат!", казал руският император Александър III, като чул, че немският принц има намерение да заеме опустелия български трон.
  За да бъде насмешката още по-колоритна, Борисов предложи за министър на културата Калин Вельов с аргумента, че той бил „най-добрият барабанист в България“.Като капак на всичко, днес на импровизиран брифинг в УМБАЛ"Софиямед", където премиерът в оставка бе опериран спешно, заради травма на дясното коляно, той не се поколеба да направи мечешка услуга на Станислав Трифонов, като каза по негов адрес:: "Аз го обичам този човек. Трийсет години да си номер едно е голяма работа, независимо от това, с какво се занимаваш!". Искреност или динена кора?

   Цялото десетгодишно управление на отиващия си вече шоумен от Банкя бе истинска ЕРА НА ЗЕВЗЕКА. Той знае отлично, че номерът му с предложеното от него правителство няма да мине и то няма да бъде одобрено от новия парламент. Докато на всенародните любимци-зевзеци, които той най-провокативно призова „да поемат отговорност, да си направят правителство и да управляват“ тепърва предстои да докажат дали наистина са способни да се превъплътят в друга, по-сериозна и по-общественополезна роля или пък – без да усещат коварния капан, в който ги тласка ГЛАВНИЯТ ЗЕВЗЕК, да продължат неговото дело.

   




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lumy
Категория: Политика
Прочетен: 237112
Постинги: 121
Коментари: 252
Гласове: 395
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31