Радост моя, ненагледна,
                                   в сънищата ми възможна...
                                   Няма шанс да си последна,
                                   нищо, че си тъй тревожна.

                                   Винаги си нова, ненаситна,
                                   мед и мляко за сърцето.
                                   Сивотата в мен отлитна,
                                   пак завърна се Детето.

                                   Трепетът по теб ухае,
                                    гони непокорна празнота.
                                    Устремът покой не знае -
                                    буен ручей с пролетта.

                                    Никога не си отивай,
                                    не носи минути на печал.
                                    Със сияние покривай
                                    плахия ми порив зажаднял.

                                    Сила с нежност ти наливай,
                                    нека не бленувам дълго сам.
                                    В мен дилема не откривай,
                                    Радост, няма аз да те предам!