Взривена реч на  произволни междуметия.

   В очите безпричинна, люта злоба.

   Светът наоколо смрачен, ненавистен,

   така че, търси се признат виновник.

   Усмивка ведра ще събуди раздразнение,
  
   любезен поздрав -  невъздържан отзвук.

   Покрити с илюзорни, уязвими брони,

   гневните тълпи сломяват себе си.
  
   Какъв  самоубийствен и тържествен пир!
  
   Триумф позорен на преклонени глави
  
   и славословия от вледеняващ страх.

   Изпълнени с   неистова вражда,
  
   как тъй абсурдно те съжителстват?

   Нищо не ги свързва, всичко ги дели.

   А казват, че са братя хората, нали?