Два гълъба кацнаха почти едновременно на парапета на прозореца, неразделни в любовната прегръдка помежду им. Те загукаха, сякаш по знака на някакъв невидим диригент и започнаха да почистват един на друг красивите, разноцветни главички. На ослепителното слънце очите им блестяха от топлота и нежност. Тази гледка е типична не само за птиците, които свиват гнезда по двойки, а и за животните, които създават сред природата свои "подвижни" семейства. Предполагам, че не сте виждали котка да се съюзява с друга котка или куче да се умилява в прегръдките на друго куче.
   Откакто свят светува,  жената и мъжът изпитват взаимен физически и духовен интерес. Не случайно, те са половинките на едно цяло.  И независимо от хомосексуализма на някои от древните спартанци, гърци или римляни, този род отношения никога не са били толерирани от никоя обществена система или изпълнителна власт. Допреди 30 години, хора с подобни наклонности не можеха да служат в армията или да заемат  важни държавни постове, защото поведението им бе осъждано рязко от обществото. Но преобръщането на нравите след хилядолетия строг морал започна в края на 60-те години на ХХ-ти век с така нареченото "движение на хипитата" - млади хора, които протестираха с облеклата, прическите  и чергарския си начин на живот срещу консервативните норми. Оттогава започна и навлизането на гейове в структурите на управление, за да се стигне до днес, когато например в "добрата стара Англия" депутати или министри не се притесняват да признаят пред медиите за нестандартната си сексуална ориентация.
    В общоевропейското семейство вече се числят 27 държави. Синхронизират се не само икономиките им, но и обичаите и традициите им. Като тенденцията е всяка нация да запази особеностите на своето развитие. На този фон, негласното искане и България да се съобразява с възхода на гей културата, изглежда меко казано нетолератно. Зависи естествено, кой от какъв ъгъл гледа на нещата. Днес преди обед, в предаването на програма "Хоризонт" по Българското национално радио, негово превъзходителство посланикът на Великобритания у нас Стив Уилямс намекна, че тук би трябвало да се отнасят вече с по-голямо разбиране към хората с друго сексуално самосъзнание. Повод за дългото предаване на БНР /от10 до 12 часа/ бе гей парадът, който ще се проведе в столицата на 27 юни 2009 година, събота. Уилямс по-скоро отбеляза мълчанието на медиите и обществото. Докато в Англия вече отдавна никой не се впечатлявал от това кой е гей и коя е лесбийка. И въпреки дипломатичния език, посланикът напомни за нашенската поговорка: "Думам ти дъще, сещай се снахо".
   Директивите са напълно ясни и Българското национално радио, което винаги се е намирало под партиен контрол, старателно се е заело да подготвя почвата за "гейовизирането" на българското общество. Прозвуча дълъг репортаж от гей парада в Атина, в който главна роля играеше някаква американска еврейка на име Андреа Гилбърт, чиято мисионерска роля е да ходи по света и да помага за утвърждаването на гей ценностите. На аудиторията трябваше да бъде внушено, че щом Гърция  - родината на ортодоксалното християнство, допуска такива прояви, то значи и България трябва да следва нейния пример. Събеседници на водещата в студиото бяха Станимир Панайотов, координатор на предстоящата проява в събота и Аксиния Генчева от българската секция на световната гей организация "Джемини". Те обявиха за истински антидемократ и подпалвач на ненавист Ангел Джамбазки, столичен общински съветник  от ВМРО, председател на Комисията по ред и сигурност, който се обяви категорично против гей парада и заяви, че ако зависи от него самия, той би забранил провеждането му. Те му препоръчаха едва ли не да стане поданик на Саудитска Арабия, където - ако на улицата излезе подобен екзотичен обект  "по прашки", то той незабавно ще бъде арестуван.
   Организаторите на гей парада в събота би трябвало да са благодарни на столичната община, че изобщо са получили разрешение за тази проява, както и за това, че участниците в нея ще бъдат охранявани от възможни провокирани сблъсъци с християни или националисти, въпреки че те са почти изключени като се има предвид традиционно миролюбивия характер на българина. Най-много някои от участниците в парада да отнесат по някой ритник от симпатизанти на ВМРО или на "Атака", които сега - в навечерието на изборите за нов парламент на 5 юли, са заинтересовани от привличането на допълнителна електорална маса. Като цяло политическите партии са обединени около мнението за "примерно европейско поведение" на страната ни.  И може би не е далеч времето, когато и в патриархална България ще бъдат узаконени еднополовите бракове.
   Друг е въпросът каква е чисто прагматичната и социалната полза от тях. Едва ли някой може да влезе в къщата ти и да ти попречи да се "ориентираш сексуално", както намираш за добре. Но защо на всичко това трябва да се придава толкова демонстративен характер и още повече той да бъде представян като "борба за граждански свободи и права"?! Както е известно, примерът е заразителен. Ако започнете да обличате бебе в женски дрехи или да му втълпявате, че то може да се целува и с момченца, естествено е той да стигне до идеята да смени изцяло не само поведението си, но и пола си. Известно е, че в ДНК-то на всеки човек има определено съотношение между женски и мъжки хромозоми, тоест популярните две начала "ин" и "ян". Но, по-нататък всичко е въпрос на възпитание, семейна и обществена среда. И именно от това зависи кое начало ще надделее. Нима, докато е малък,  човек не си служи и с двете ръце? После обаче постепенно го приучват да борави само с дясната си ръка.
   Думата ми обаче беше за ползата от тази вече почти узаконена вреда. Нима можеш да вкараш щепсел в друг щепсел и да очакваш да протече ток? Естествено, нищо не става без контакт. Това е предопределена закономерност. Как би могъл да съществува бракът между две жени или двама мъже, когато те най-малкото не могат да създадат поколение? Как би се чувствало осиновеното от тях дете, взето от някой дом, особено ако не поиска да сподели сексуалната ориентация на така наречените си "родители"? Безспорно, то ще изживее сложна психологическа травма с непредвидими последици. После, представете си опиянения от радост баща, който вдига на крак цяла махала и черпи, че му се е родил син... Подозира ли той, че един ден отрочето му ще пожелае да си присади вагина и от Николай ще стане примерно Джина? Кой родител би искал да преживее такъв шок и в аванс да стимулира с лична толерантност обществената атмосфера за евентуалното му предизвикване?
   Ето къде се корени консерватизмът по отношение на нетрадиционната сексуална ориентация. "Вържи попа, та да е мирно стадото", казва народната поговорка. Ала, по всичко личи, че с този "попътен вятър" от Брюксел гей кошмарите на българина тепърва ще започнат...

имах приятелка,която казваше "ние се страхуваме ,че мъжете ни ще ни изневерят с друга жена,а дъщерите ни ще се страхуват,че мъжете им може да им изневерят с мъж.Не е ли ужасно това?!