Прочетен: 2157 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2023 13:40
Дъх на лято и на цъфнали липи,
разтопено злато от небето пада.
Под нозете пламнала земя кипи,
любовта ни се разгаря като клада.
А рекичката припевно ромоли,
наоколо се стрелкат сини кончета.
Щом към мен душата ти се устреми,
целувка щедро даваш ми на токчета.
И ангелогласен птичи съпровод
ни спира често като омагьосани.
Искрящ, сияен, импровизиран свод
над нас разстилат храстите кръстосани.
Очи в очи сме впили ненаситно,
притиснати преливаме в зеленото.
Изглеждаме скандално, колоритно,
презрели рамките на разрешеното.
О, как бленуваме благословия
от този рай самотен, изоставен!
Ще бъде лека всяка орисия,
щом влюбен си и сякаш богоравен!Дойде време Ами да се омита от blog.bg
Георги Софкин пред BIG5.BG: Борисов ми д...
07.07.2011 00:10
08.09.2012 22:20