Новото правителство на България е вече факт. Гласуването на структурата и състава му в Народното събрание днес премина сравнително вяло и в не толкова празнична обстановка. Бойко Борисов се бе изпънал чинно на трибуната, повтаряйки думите от клетвата, така както някога е повтарял и думите от клетвата си на курсант във Висшата школа на МВР в Симеоново. Може би и той самият не можеше да повярва, че преживява звезден миг.

   Но най-щастлив от всички бе Божидар Димитров. Макар и без портфейл, той най-после е министър. Ни вопъл, ни стон, се чу в залата по повод на скандалното назначение. Целият шум в медиите стихна като по команда и „Синята коалиция” взе „мъдрото държавническо решение” да подкрепи правителството, дори и с агент на Държавна сигурност в него. По този начин то бе заченато в грехопадение. Нито Иван Костов, нито Мартин Димитров, да не говорим пък за Яне Янев и Волен Сидеров, направиха уговорка или протестираха срещу този незаконен акт.

   Народното събрание призна де факто, че волята на един човек  е закон и всеки трябва да се съобразява с нея. Голямата беда на България е в това, че като правило приятелите, близките и роднините печелят конкурси, получават държавни поръчки или заобикалят разпореждания, които би трябвало да важат за всички. Ето къде е първоизточникът на злоупотребите във властта и то още след Освобождението от турско робство. Захари Стоянов, славният поборник и деец на Съединението, нарече явлението „зетьо-шуро-баджанакизъм”. А докато Иван Костов бе премиер стигна до прозрението, че „в тази страна всички сме братовчеди”.  

   Обезпокоителното е не толкова, че Бойко наложи своя симпатизант по такъв безпардонен начин, а че не се намери в Народното събрание дори един човек, който високо да каже, че това не е правилно. И че ако новите управляващи искат да постигнат успех в борбата с корупцията и организираната престъпност НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ ИЗКЛЮЧЕНИЯ ЗА НИКОГО. Как онези, които вярваха, че ще удари часът на справедливостта да потиснат сега противоречивите си впечатления.

   Борисов сам даде ход на скептичните предчувствия. И не само с налагането на протежето си Божидар Димитров. Генералът каза още в следизборната нощ на 6 юли, че посвещава победата на своя дядо, разстрелян от комунистите след 9 септември 1944 година. Това обаче не му попречи да назначи за министър на отбраната внука на активен борец против фашизма Николай Младенов, който сам призна в петъчното предаване на БНТ „Панорама”, че дори не е ходил в казармата. Тоест, твърде много противоречия са елиминирани. И не малко принципи са нарушени. Понеже отсъства убедителна логика, остава усещането за типична театрална постановка.

   Досега Бойко Борисов е доказвал не веднъж, че е майстор на зрелищата. Именно те му създадоха ореола на дейния и ефективен политик, доукрасен и от значителната медийна подкрепа на репортерките. Но, оттук нататък – вече като министър-председател, липсата на реални и незабавни резултати във всички сфери на живота, може да доведе до неприятна промяна на типичната за Бойко самореклама в антиреклама. Особено ако продължи с грехозачатия в духа на това с Божидар Димитров…

навярно на мен ми е най малко работа да си давам мнението за политиката в България, защото отдавна съм я напуснала, но Бат Бойко ме изплаши трайно с неговото обяснение за Бат Божидар, негов приятел и неотлъчен боди гард от три години, да уточня аз съм на дясно, но пред някои неща пък не можем да си затворим очичките, защото имам чувството че един невидим Кубик ни върти от 20 години, ако има принципи поне те да се спазват още от началото, ако ли не да сведем глави и да кажем Боже пази България от свойте от чуждите тя сама се пази