Постепенно и уверено, работата на 41-вия парламент започва да напомня безсмъртната творба на Уилям Шекспир «Комедия от грешки». Сега усилено се работи върху нов правилник за дейността му. Ала както показва историческата практика, законите остават формални, ако е порочен духът им. На тази идея посвещава цял монументален труд бележитият френски писател, юрист и социолог от XVIII-ти век Шарл дьо Монтескьо. Само че, по правило скептичният българин винаги има какво да отвърне на този просветителски ентусиазъм. «Като пееш, Пенке ле, кой ли те слуша».

   Миналата седмица депутатите от ГЕРБ, "Атака", "Синята коалиция" и РЗС анулираха решението на предишния парламент, с което Иван Искров беше преизбран за втори мандат за управител на БНБ, започващ след 10 октомври 2009 година. Още преди изборите на 5 юли Бойко Борисов и компания бяха недоволни от „спешното подсигуряване на нови мандати”, предприето от правителството на Сергей Станишев.

   И когато всички мислеха, че централната банка ще има нов шеф и Искров като чисто политическо назначение на НДСВ, зад чийто гръб стояха и депутати от „Движение за силна България”, ще бъде непременно сменен, влезе в сила „доста нетрадиционен ход”, както се изрази лидерът на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев.

   Иван Искров подаде оставка, изключи си мобилния телефон и потъвайки в дълбока нелегалност остави медиите да възхваляват „мъжката му, достойна постъпка”. Той, за разлика от управителя на АЕЦ”Козлодуй” Иван Генов, не влезе в словесна престрелка с никой от министрите, още по-малко с баш-шефа Бойко Борисов. Кротуваше си и очакваше предизвестения край на този миниспектакъл. Той продължи с не по-малко ироничния акт повторно внасяне на кандидатурата на Искров за гуверньор на централната банка от герберите Стоян Мавродиев и Димитър Главчев.

   До днес, когато 195 депутати гласуваха за повторния му 6-годишен мандат. Комичността се подсилва още повече от факта, че предишният парламент му даде само 165 гласа „за”.Единственият, изказал се „против” от парламентарната трибуна бе Асен Агов. Той обвини Искров за загубата на 600 милиона лева при обръщането на външния дълг от долари в евро. Но ако помните добре, преди време бъдещ финансов министър /Пламен Орешарски/ уличи в подобен грях своя предшественик /Милен Велчев/. Понеже това обвинение не бе доказано и просто потъна във водовъртежа на медийните сензации, то придоби по-скоро характера на дежурно. И никак не е чудно, че Асен Агов го използва за разнообразяване на дебатите в залата. Не бива обществото да мисли, че вътре заседават само послушници, на които им казват – обикновено лидерите, как да гласуват. Сиреч, това си е пак закономерен детайл от постановката.

    Не можеше ли просто да се препотвърди решението на предишния парламент? Не е ли смешно първо да бъде отхвърлено, а после одобрено и то с още по-солидно мнозинство? Кому бе нужен драматичният ескиз с участието на актьора Иван Искров: „Отивам си, идвам си”? По този начин новите управляващи и най-вече Бойко Борисов удовлетворяват по-скоро властовото си его. Но едва ли си дават сметка, че на подобен изпитан театрален фон, предизборните обещания за прозрачност на управлението придобиват циничен оттенък, който води само до едно – разочарование и загуба на общественото доверие. Няма нищо по-лошо от прозрачността по сценарий!