Днес президентът Росен Плевнелиев произнесе реч от трибуната на Народното събрание. Въпреки обичайните момчешки подскачания по стъпалата, с които той има навика да очарова публиката, изявлението му бе неуверено и шаблонно. Прозвучаха традиционните акорди за светостта на демократичния процес у нас и конституцията, обожествена вече от политическата каста от номенклатурен тип, която се страхува, че всеки момент може да престане да диша застоялия от ретроградност въздух в сградата на парламента. Тези стрелички бяха отправени недвусмислено към протестиращите на улицата да не би да си помислят за евентуален радикален завой в политическата система на България. В присъствието на новоизбрания български партриарх Неофит, Плевнелиев се направи и на по християнин от него като заяви, че няма да допусне избори по Цветница и Великден. Президентът оповести датата 12 май за провеждане на предсрочни парламентарни избори, която отдавна бе лансирана от медиите. Росен Плевнелиев отново подчерта колко важно е страната да има ново - служебно правителство, което да подготви прехода към изборите и да успокои общественото недоволство.
   Вече станаха известни и имената на хората от така наречения Обществен консултативен съвет, с които президентът смята да се срещне. Прави впечатление, че съставът му не е излъчен пряко от протестиращите в страната, а от самия Плевнелиев. В този списък фигурират например имена като Константин Тренчев и Божидар Данев, станали символ на номенклатурното начало в уж демократична България. Единият е едва ли не пожизнен председател на Конфедерацията на труда "Подкрепа", а другият - на Българската стопанска камара. Съвсем очевидно е, че сегашният президент полага всички усилия да подмени неусетно волята на протестиращите. Първо, той предложи създаването на някакъв мъгляв обществен съвет, за да замаже очите на гневните граждани. И второ, повечето от членовете на този бутафорен орган са добре познати личности, доказали способността си да оцеляват при всяка власт, запазвайки добре платените си синекурни длъжности.
    Сега тепърва предстои да се види каква ще бъде реакцията на протестиращите. Дали те ще се подчинят послушно на човека, който си повярва, че може да бъде справедлив пастир. Или пък ще проумеят, че той всъщност е поредното препятствие към голямата и решителната промяна у нас.  Верният оръженосец Санчо Плевнелиев, който изведнъж стана по-важен от своя благодетел Дон Бойко...