Напоследък за Борисов нощите окъсяха чувствително, особено след пировата победа на преторианската му гвардия, наречена „партия ГЕРБ“, оказала се в тотална изолация в новоизбрания 45-ти парламент на 4 април 2021-ва година. Даже неговият съюзник в сянка – Движението за права и свободи, не ще и да чуе за следващо правителство на полицейския генерал, дори и то да не е оглавявано от самия него. Но той все така неистиво вярва в „народната любов“, която отново ще го осени, за да го върне на политическия трон.

   Досущ като своя обожаван ментор и вдъхновител – другаря Тодор Живков, чийто телохранител той бе, позиция, изстреляла го малко по-късно направо на поста главен секретар на МВР в правителството на цар Симеон II, не без активната протекция на генерал Бриго Аспарухов, Бойко Борисов организира днес нещо като априлски пленум по време на среща с кмета на София Йорданка Фандъкова и общински съветници от ГЕРБ. Както и на пленума през 1956-та година, тук също бяха развити истински „тезиси“ за стратегията и тактиката на ръководената от него партия.

   На първо място атаката е насочена срещу втората по сила партия в парламента – „Има такъв народ“ и лидера й Станислав Трифонов. Борисов не се умори да повтаря, че той бил безотговорен и страхлив човек, понеже нямало да състави правителство. Напълно съгласувано бившият президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев пък го нарече „вестител на апокалипсиса“. Най-яростни критики обаче бяха отправени по адрес на законопроекта за изменение на Изборния кодекс: машинно, електронно гласуване, както и по пощата.

   „Ако в България касираме избори, ако има избори, а то ще има най-вероятно, няма да има парламент, който да промени този кодекс и ще има перманентно служебно правителство. Няма да може да се излъчат управляващи, защото всяка партия ще касира“. Премиерът в оставка знаел „поне две разузнавателни централи, които веднага ще се намесят и ще видите какви ще са резултатите“, тоест щяло да има касиране на изборите и хаос в държавата. След което той продължи в познатия си конспиративен стил: „И когато ги касират, ще го обвиним /тоест Трифонов/ в задкулисие с Радев, че искат диктатура“.

   Непредубеденият наблюдател би могъл само да се усмихне на тези изявления, които звучат като откровени клевети. Защото вече знаем какви са истинските чувства на Бойко Борисов към институцията „парламент“. За него той е напълно излишна говорилня, чието предназначение се състои единствено в това да одобрява законопроектите, внасяни от правителството, без да оказва каквато и да е съпротива. Точно такъв печален „ореол“ имаше 44-то Народно събрание, оглавяван от една жена, чието достойнство не се пробуди, даже когато тя бе удостоена от лидера си с твърде вулгарен епитет. А що се отнася до диктатурата, толкова опасна за Борисов, самият той управляваше така еднолично, че сам си заслужи прозвището „диктатор“.

   Още древните перси са възпитавали децата си в духа на изключително проста максима: „Знай мярка на две неща – на стомаха и езика“. Видимо човекът, който едва напоследък разбра, че романът „Винету“ на Карл Май се състои не от една, а от три книги, тепърва ще трябва да работи върху своето духовно развитие. Естествено за България ще бъде най-спасително, той да прави това в качеството си  на частно лице и никога повече като министър-председател!